— Ще съжаляваш за масажа.
— Качвай се.
„Странен тип“ — мислеше си тя. Обикновено клиентите искаха да го правят веднага. А този поръча хубава вечеря, след това й нареди да се изкъпе, даде й чисти дрехи и дори шише парфюм. Не бързаше. И така тя се намираше в един от най-желаните хотели в града и се оглеждаше в цял ръст в огледалото на стената. Роклята бе викторианска и падаше до пода. Черният корсет отдолу я притискаше и изтласкваше гърдите й към деколтето. Жартиери придържаха черните чорапи, които той й бе дал.
„Изглеждам така, сякаш току-що съм се върнала от театър“ — помисли си тя, докато си слагаше парфюм зад ушите и коленете и в сгъвките на лактите.
Върна се в спалнята и спря учудена. Старият джентълмен бе изчезнал. На неговото място на дивана седеше млад мъж с къса светла коса, гладко избръснат. Носеше черна маска, която прикриваше лицето му чак до долната устна.
— Къде е другият джентълмен? — попита тя настойчиво.
— Аз съм другият джентълмен — каза той.
— Защо е всичко това?
— Безобидни игрички. Имаш ли нещо против да потеатралничим?
— O, ти наистина си много особен.
— Ела тук.
Тя пресече стаята и застана пред него с ръце върху бедрата.
— Сега се пресегни под роклята и мастурбирай — каза той тихо, почти с шепот, — но не ми позволявай да те виждам. Дръж ей роклята върху ръката.
— Как…
— Направи го.
Тя плъзна ръце нагоре по бедрата си, докато стигна до корсета, наведе се за миг напред и роклята ги покри.
— Не бързай — прошепна той. — Забавлявай се. Започна да се поти. Сърцето му биеше учестено. Усещаше как слепоочията му пулсират.
— Не бързай — повтори той.
— Хайде, миличък, стигаш до едно определено положение, при което не можеш да се бавиш, нали знаеш.
— Какво най-много ти харесва в това?
— Разбира се, свършването. Нали с всички е така? Не ти ли харесва и на тебе това най-много?
Сините му очи блестяха под маската. Той си облиза устните.
— Най-хубавата част е след това.
— След?
Той дишаше тежко, почти не успяваше да си поеме дъх.
— Протегни си едната ръка и ми свали вратовръзката.
Докато тя го правеше, той миришеше мускусния аромат върху пръстите й. Жената бавно изхлузи тесния край на вратовръзката и я издърпа от врата му. Ръката под роклята се движеше все по-бързо, краката й започнаха да треперят.
Тя затвори очи, наведе брадичка и прехапала устна, простена:
— Ох, мили, ох… хайде…
— Спри — заповяда той.
— Какво?
— Спри. Разкопчай ми ризата.
— Ай де сега…
— Разкопчай ми ризата!
Тя бе останала без дъх, лицето й беше зачервено, но го послуша. Ръцете й трепереха, докато откопчаваше копчетата. Той си съблече ризата, после се облегна назад на лакти.
— Разкопчай ми панталоните… сега се пресегни и ме погали малко… сега се гали ти… спри! Не, не мен, гали се ти… свали си роклята… сега корсета… така, бавно, не бързай…
Тя не можеше да се контролира.
— Не мога повече да чакам, мили! — Тя си затвори очите. Ръката й се движеше конвулсивно.
Той наблюдаваше как ръката й се движи все по-бързо и по-бързо, наблюдаваше как тя го гали в същия ритъм. Тя започна да трепери, да се вцепенява и той усети, че ще експлодира, и викна:
— Спри.
Но тя не обърна внимание.
— Спри! — Той хвана ръката, която го галеше. Стискането му беше така силно, че я заболя, но тя все пак не можа да спре. Вместо това започна да го гали по-бързо и да стене.
Ингерсол се извърна на една страна, замахна злобно и я удари по устата с всичка сила. Главата й се отметна назад, тялото й омекна. Тя падна на пода и остана да лежи в безсъзнание.
Той седна и вдиша дълбоко, за да се успокои. Гърдите му тежко се повдигнаха два-три пъти. Ето, вече беше спокоен. Погледна надолу към жената, видя как челюстта й се подува и посинява, и започна да се смее.
Тя бавно идваше в съзнание и също така бавно разбра, че ръцете и краката й са завързани към четирите ъгъла на леглото. Той бе влязъл в нея и блъскаше като животно. Устата й бе запушена с ленена кърпа. Тя вдигна поглед ужасена. Той се бе навел над нея, с полуотворена уста, а по брадата му се стичаше пот. Като видя погледа й, той се надигна и я удари отново, този път не толкова силно, но достатъчно да й разцепи устната. Тя усети как устата й изтръпва, солена кръв потече в гърлото й. Опита се да извика. Той я удари отново и започна да диша тежко, докато я биеше; удряше по гърдите, ребрата и по лицето, въпреки че сега ударите ставаха все по-леки — той достигаше кулминацията с всеки удар. Тя почти бе изпаднала отново в безсъзнание, когато го чу как извика и го усети да пада върху нея. Главата му се отпусна до нейната. Сърцето му биеше тежко върху разранените й ребра. Тя почувства как омекна в нея.