— Всичко е наред, Ава.
— Моля? – прошепвам. Сърцето ми сякаш спира да бие и аз усещам, че ще се задуша от шока.
— Всичко е наред. Лекото кървене в началото на бременността може да е напълно нормално, но имайки предвид обстоятелствата, беше мъдро да бъдем предпазливи.
Усещам ръцете на Джеси да стискат моята и бавно да се стягат, докато не изсъсквам леко от болка. Отпуска незабавно и бавно вдига глава, докато очите му се впиват в моите. Гледам изпълнените с изумление големи зелени езера и мокрите му бузи. Поклащам леко глава, сякаш след целия ужас, който този ден донесе, това е частицата, за която сигурно съм мечтала. И двамата се взираме един в друг. Никой от нас не знае как да се справи с тази новина. Той отваря уста да говори, но нищо не излиза. Аз се опитвам също да кажа нещо, но не се чуват никакви думи.
Той става, сяда отново и после отново става, като пуска ръката ми.
— Ава е все още бременна? Тя е… тя е… има… ние сме…
Лекарят се смее леко.
— Да, Ава е все още бременна, господин Уорд. Седнете, ще ви покажа!
Джеси обръща смаяните си очи към мен за кратко, после ги отправя към монитора на машината.
— Ще стоя, ако не възразявате. Трябва да усещам краката си. – Навежда се леко над леглото с присвити очи. – Не виждам нищо.
Трудно е, но откъсвам поглед от замаяния си съпруг и поглеждам сама. Виждам единствено плетеница от влакънца в черно и бяло. Лекарят посочва на екрана.
— Ето, вижте! Два съвършени сърдечни пулса.
Мръщя се на себе си. Два пулса?
Джеси се присвива и почти се намръщва на лекаря.
— Моето бебе има две сърца?
Лекарят се разсмива и обръща развеселените си очи към нас.
— Не, господин Уорд. Всяко от вашите бебета има по едно сърце и двете бият съвсем добре.
Устата на Джеси остава отворена от изумление и той тръгва назад, докато краката му се удрят в един стол и той се срива, а задникът му шумно се сблъсква със седалката.
— Съжалявам, кажете пак! – мърмори.
Лекарят се подсмихва. Това му се струва смешно ли? На мен не. Аз съм минала целия път от едно бебе, през загубата на бебе и накрая до две бебета? Поне това мисля, че казва той. Облеченият в бяло мъж се обръща към Джеси.
— Господин Уорд. Нека кажа това с прости думи, ако ще помогне!
— Моля ви! – прошепва Джеси.
— Съпругата ви очаква близнаци.
— Мамка му! – Джеси преглъща. – Имах чувството, че ще кажете това. – Поглежда към мен, но ако очаква някакви думи, изражение или нещо друго, търси напразно. Аз съм все още вцепенена и истински шокирана. Близнаци?
— Около шеста седмица, бих казал.
Да, зашеметена съм, но знам адски добре, че това е невъзможно. Имах цикъл преди около пет седмици. Не може да съм на повече от четири седмици.
— Съжалявам, това не може да е вярно. Имах цикъл през това време, а преди това бях на хапчета. – Няма нужда да знае, че пропуснах няколко. Това сега е маловажно.
— Имали сте цикъл? – пита.
— Да!
— Това не е необичайно – подхвърля лекарят небрежно. – Нека направя някои измервания!
Не е ли? Поглеждам към Джеси предпазливо. Виждам единствено мускулестото му тяло, замръзнало на място. Изглежда така, сякаш е бил вкаменен. Дали все още е толкова въодушевен? Не знам, но по-добре да свиква. Всичко това е негово дело. Няма да поема никаква част от вината. Да, трябваше да внимавам повече. Да, трябваше да повярвам на инстинкта си и да се изправя срещу Джеси по-рано и по-категорично. Или може би не. Това е отмъщение в най-добрата му форма. Той не се е пазарил за това и ако не бях толкова шокирана, мисля, че щях да изпитвам
самодоволство. Мисля, че щях да се изсмея в зашеметеното му красиво лице и да му кажа, че сам си го е изпросил. Така е, така че по-добре да се измъкне от малкото си вцепенение и да се изправи пред последиците. Да, той ще бъде баща. Аз ще се погрижа. Моят предизвикателен, невротичен бивш плейбой ще трябва да се справи с голямо предизвикателство и то се нарича обезумяла от хормони съпруга и две ревящи бебета. Усмихвам се на себе си, докато се отпускам на възглавницата и се отнасям в света на фантазията, пълен с хаос, в който Джеси си скубе косата, а аз го гледам и се усмихвам, докато двете ни дечица тичат около глезените му и се състезават за вниманието му. Фантазия, която съвсем скоро ще се превърне в реалност. Моят господар ще има силна конкуренция в областта на изискванията, защото за едно нещо се моля с цялото си сърце и то е тези две бебета да наследят всяка вбесяваща черта, която той има. Надявам се да приличат на баща си и се надявам да го предизвикват всеки ден до края на живота му. Поглеждам към неподвижното му тяло и се усмихвам леко. Надявам се също така да приличат на него, защото е красив и се пръска по шевовете от искрена и силна любов. Любов за мен и любов за бебетата ни.