Току-що съм се приземила меко на Седмото небе на Джеси.
* * *
След като ми каза да карам полека следващите един-два дни и ме провери за контузия на врата, лекарят разпечата една снимка и ни изпрати да си вървим. Измъкнахме се от болницата ръка за ръка, а Джеси нежно държеше за ъгълчето малката черно-бяла снимка от ултразвука. Аз го водих през целия път, защото той беше прекалено погълнат от снимката, за да гледа къде върви. Джон ни взе и ни остави пред „Луссо”. Смя се най-силно, откакто го познавам, когато му казах новината, която бяхме научили. Трябваше да му я съобщя аз, защото Джеси все още не можеше да говори. Дори не попита Джон дали е хванал DBS-а. Затова го питах аз. Загубил бил шибаното нещо.
Подминаваме Кейси, който изглежда малко изненадан, че не го гледат кръвнишки, и насочвам Джеси към асансьора. Почти измъкнах кода от него. Не ми го каза. Просто разсеяно натисна четирите цифри.
3-2-1-0.
Смешно ми е, но оставам сериозна външно.
Сега сме в кухнята. Джеси се е стоварил в стола и все още зяпа снимката, а аз отпивам от чаша вода и го чакам да се върне към действителността и към живота. Ще му дам половин час, после ще го полея със студена вода.
Отивам горе и звъня на Кейт. Слушам я как ахка шокирано първо на разказа ми за драматичната гонитба с коли, после на новината за близнаците. После и тя се смее. Взимам душ, суша косата си, намазвам се с крем и обличам тайландските рибарски панталони. Усмихвам се, щом осъзнавам, че те ще растат заедно с корема ми.
Когато слизам долу, той все още стои неподвижно до плота и се взира в снимката от ултразвука.
Сядам до него малко объркана и дръпвам лицето му към моето.
— Ще проговориш ли скоро?
Очите му обхождат цялото ми лице много дълго, но накрая се спират на моите.
— Не мога да дишам, Ава.
— Аз също съм шокирана – признавам, въпреки че явно не съм толкова шокирана, колкото е той.
Устната му бавно се пъхва между зъбите, които сякаш стискат свирепо, а зъбните колелца се задвижват в главата му. Това моментално ме изправя на нокти.
— Аз бях близнак – казва той тихо.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Свивам се назад в стола, пускам брадичката му и за милионен път само за ден не мога да изрека никакви думи. Нищо. Нямам абсолютно никакво вдъхновение. Сега съм по-шокирана, от който и да било друг момент през целия този дълъг ден.
Джеси се усмихва меко.
— Моето храбро момиче остана без думи.
Така е. На практика съм абсолютно смаяна. Ще си помислите, че съм свикнала този мъж да ме шокира, но не, той успява да ме свари неподготвена всеки път.
Джеси се протяга, погалва нежно бузата ми, плъзва ръка около врата ми и започва да прави нежни кръгове с палец.
— Ела с мен във ваната! – казва той тихо, става от стола и ме издърпва нагоре. – Имам нужда да бъда с теб.
Повдига ме и ме притиска към тялото си. Плъзвам ръце около раменете му, а краката ми намират любимото си място, докато той се качва по стълбите. Притискам устни към врата му и го целувам. Носи ми дълбоко утешение да го целувам, да вдишвам аромата му и да усещам ментовата му свежест и твърдото му тяло. Знам, че ще бъда посветена в голяма част от неговата история, но няма да го притискам за информация. Няма да я изстисквам от него, нито пък ще тропам с крак, ако реши да не я сподели с мен. Може да се възползва от скорошните новини като причина за шока, в който е изпаднал, и аз бих му повярвала, но той не го прави. Вместо това споделя част от миналото си, без да се налага да го заплашвам, за да получа информация. Той сподели, че е бил близнак, не че е близнак. А сега жена му е бременна с близнаци и това явно изважда на повърхността нещо дълбоко скрито в него.
Поставя ме върху плота на мивката в банята и се заема с обичайните си действия по нагласяването на температурата на водата, пълненето на ваната и разбъркването й до получаване на пяна. Взима кърпи и подрежда тоалетните принадлежности встрани от ваната. Връща се при мен, щом всичко е готово. Протяга се, надига потника ми и ме целува. Започваме бавно да сплитаме езиците си, докато ме съблича, като се оттегля от мен съвсем за малко, за да извади потника през главата ми, а след това се отново притиска устни в моите и продължаваме нашата бавна сладка целувка. Това е специална целувка. Наистина специална и аз отлагам събличането на неговата тениска, за да не се налага да отделя устни от моите. Тази целувка не води към гореща любовна сцена. Тя изниква от болката, която той изпитва от това, че сподели нещо болезнено и аз знам, че това, което се случва в този момент, в който той буквално излива любовта си в мен, е неговият начин да намери сила. Това е неговият начин да се убеди, че съм истинска, преди да разтовари от плещите си отминала болка.