Сърцето ми се къса за него. Измъквам лице от най-любимото ми място във врата му и сядам. Трябва да го погледна.
— Напи ли се?
Веждите му отскачат.
— Аз ли? Не. Аз пийнах няколко, но Джейк се наливаше все едно повече никога нямаше да види алкохол. Буквално го изнесох от онази къща. И тогава той ми каза колко потиснат се чувства и че не иска да ходи в Оксфорд. Договорихме се – Джеси се усмихва нежно, доволно – да им кажем заедно, че повече няма да им се подчиняваме. Искахме да взимаме решения съобразно нашите мечти, а не на база това какво ще впечатли наглите копелета, с които родителите ни общуваха. – Сега той вече наистина се усмихва. – Той искаше да кара мотор, но това беше забранено като твърде примитивно и обикновено занимание. Безотговорно… – Очите му се затварят, но той ги отваря отново и вече не се усмихва. – Никога не съм го виждал толкова доволен при мисълта, че ще въстане с мен, че поне веднъж ще направим това, което искаме, а не това, което ни е казано. И тогава той излезе на пътя. – Джеси ме поглежда в очакване на моята реакция. Той иска да знае дали го обвинявам.
— Не може да те обвиняват за това. – Усещам как побеснявам.
Той се усмихва и маха косата от лицето ми.
— Обвиняват ме, защото съм виновен. Не трябваше да отклонявам Джейк от неговия перфектен път. Глупавият идиот не трябваше да ме слуша.
— Не изглежда като да си го отклонил – противопоставям се.
— Той нямаше да е мъртъв, Ава. Ами ако…
— Не, Джеси! Не мисли така! Животът е пълен с условности. Ами ако родителите ти не бяха ви задушавали? Ами ако се бяхте опълчили по-рано и бяхте казали „стига толкова”?
— Ами ако аз бях играл футбол? – Лицето му е изопнато. Това е въпрос, който си е задавал многократно и на който не е намерил отговор.
Готова съм да му го дам.
— Никога нямаше да ме срещнеш – усещам как чувствата стягат гласните ми струни. – И аз никога нямаше да те срещна – шептя, а самата мисъл ме довършва. Сълзите започват да се стичат по лицето ми. Това е немислимо. Непоносимо. Всичко се случва с определена причина и ако Джейк все още беше жив, тогава животът на Джеси без съмнение щеше да е поел в друга посока и ние никога нямаше да се срещнем. Казах това, защото глупавата мисъл, заседнала в глупавата му глава, може да облекчи неговото мъчение.
Главата му се отпуска назад и той гледа към корема ми.
— Всичко, което се е случило в живота ми, ме е водило към теб, Ава. Отне ми цяла вечност, но най-накрая открих своето място.
Притискам ръката му към корема си.
— Което е до мен и до тези малки същества.
Очите му обхождат тялото ми и той хваща китката ми с другата си ръка, като ме придърпва надолу.
— До теб и до тези малки същества – потвърждава. – Нашите малки същества.
Реакцията на Джеси към новината е разбираема и колкото повече той говори за родителите си, толкова по-малко ги харесвам. Безсмислената потребност да поддържат положението си е разбила семейството им.
— Ами Амалия? – питам.
— Амалия ще се омъжи добре и ще бъде добра съпруга и майка и аз вярвам, че тя ще изпълни своето задължение. Пишеше доктор Дейвид, нали?
— Да.
— Ето, виждаш ли! – Тонът му е наситен с известна горчивина, каквато изпитвам и самата аз.
Не искам да виждам родителите му. В представите ми се появява картина на недоволен английски джентълмен с джобен часовник, с ловджийска пушка и с карирани панталони, напъхани във високи ботуши. Това е образът на бащата на Джеси. А каква ли е майка му? Вероятно дама, облечена в костюм от две части с наниз перли и с опъната горна устна, която сервира чай само в сервиз от китайски порцелан и само в подходящото време от деня. Обзалагам се, че чаят е „Ърл Грей”. Става ми смешно при мисълта за възмущението им от речника на Джеси.
И от имението. Той наистина им се е противопоставил след смъртта на Джейк. Все едно е искал да го направи в негова чест и по някакъв особен начин е отмъщавал за смъртта му. Той се е отдал на този бунт, за да се справи с липсата на Джейк и за да изпълни това, за което са се разбрали. Въпреки че се надявам, че мечтата на Джеси
не е била да стане хедонистичен* плейбой. Вече разбирам интереса му към моторите.
[* Хедонизъм – етическо учение, според което най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието. – Б.пр.]
— Започнал си да прекарваш повече време с Кармайкъл след смъртта на Джейк, така ли?