— Да. Кармайкъл знаеше причините. Самият той беше преживял нещо подобно с дядо. – Плъзва ръце по гърба ми. – Удобно ли ти е?
— Да, добре съм – казвам с успокояващ глас и чакам да продължи.
— Това беше облекчение. Избягах от ежедневното напомняне, че Джейк вече не е до мен, и се разсейвах със задачите, които чичо ми ми даваше в имението. – Той се размърдва леко. – Сигурна ли си, че ти е удобно?
— Чувствам се напълно удобно. – Пощипвам зърното му и той се смее. Това е хубаво. Значи му е леко да споделя с мен.
— Удобно й е – цупи се.
— Удобно й е. И какви задачи вършеше?
— Всякакви. Събирах чашите на бара, косях ливадата. Баща ми подскочи до небето, но аз не му позволих да ме спре. И тогава те обявиха, че ще се местим в Испания.
— А ти отказа да тръгнеш.
— Да. Все още не ме допускаха до стаите в имението по онова време. Все още бях девствен – той се подсмихва, знам, че го прави, – но на осемнайсетия ми рожден ден Кармайкъл ме остави да разпускам в бара. Това беше най-лошото, което можеше да направи. И аз просто се плъзнах по плоскостта. Стана естествено. Прекалено естествено. – Поглеждам към него. Усмивката му е изчезнала. – Пребиваването в имението ме разсейваше от грижите ми, а алкохолното опиянение и сексът ги помитаха напълно.
— Бягство от реалността – шептя. Той е избягал от вината, която родителите му са стоварили върху него, като е започнал да пие и да спи с прекалено много жени. – Какво мислеше Кармайкъл за всичко това?
Той се усмихва.
— Мислеше, че е фаза, която ще отмине. И точно тогава и умря.
— А родителите ти се опитаха да те накарат да продадеш имението. – Вече знам всичко това.
— Да, те веднага се прибраха от Испания при новината за смъртта на чичо ми. Намериха ме – по-младата версия на семейната черна овца, да се изживявам като господар и да преследвам жените. Наслаждавах се на свободата си и не им позволих да ме превърнат в подходящ син. Бях наперен и самоуверен, и изключително богат. – Стисва устни. Той е прекалено обиден. Това не може да се оправи. – Казах им къде да си заврат ултиматума. Имението беше животът на Кармайкъл, а вече беше и моят. Точка по въпроса.
Какво да кажа на това? Мислех, че всичко ми е ясно, но днешният разговор прави всички предишни смешно незначителни. Двама от най-важните хора в живота му са му били отнети преждевременно. И двамата при инциденти с кола. Тогава защо той кара толкова безотговорно? Не знам, но всичко това обяснява неговата прекалена покровителственост.
— Децата ни ще бъдат каквито искат да бъдат. – Хапя го по брадичката. – Стига да не искат да станат плейбои.
Той сграбчва задника ми и стиска силно.
— Сарказмът не ти отива, жено.
— Мисля, че ми отива – отговарям тихо.
— Права си. – Той ме придърпва нагоре и целува зърното ми. – Белегът ми избледнява.
— Поднови го тогава! – Притискам гърди към него като една малка изкусителка, каквато Джеси знае, че съм, и той поема с устни моето набъбнало зърно и смуче нежно. Стена дълго и ниско, дълбоко удовлетворена. Заравям нос в мокрите му кичури и вдишвам прекрасния му аромат.
— Хубаво ли е? – пита той и стисва зърното ми със зъби.
— Мммм… – Чувствам се спокойна.
Устните му обхождат избледняващия белег и той започва да смуче по-силно, така че да изтегли кръвта на повърхността.
— Ава, не знам как ще отстъпя гърдите ти на бебетата. – Той ме пуска и аз сядам върху нещо доста твърдо. Очите му се разширяват и той вдишва рязко. – О, не, не можем. – Той ме премества и сяда. – Няма да го направя, Ава. И да не си посмяла да се правиш на изкусителка.
Мръщя му се.
— Корнуол – заплашвам и Джеси изпада в ужас, но скоро след това също се мръщи, може би дори по-ужасно от мен.
— Няма да ходиш никъде! – продължава да ръмжи той и става, красивият му твърд член е на точното ниво. Сграбчвам го бързо, преди да успее да излезе от ваната, обвивам ръка около него и го придърпвам надолу. – Мамка му, решила си да ме измъчваш.
— Смяташ да избягаш от мен ли? – Прокарвам бавно ръка по цялата му дължина. Колко съм лоша?
Той поклаща глава.
— Ава, няма никакъв шанс да те обладая.
— Седни – кимам към ръба на ваната и плъзвам език по мократа глава на огромния му пенис.
Той съска и поглежда към тавана.
— Ава, ако ме зарежеш, за да отидеш да повръщаш, ще полудея. – Той се тласка нежно напред.
— Няма. – Не съм сигурна, но има и други начини да се справим. – Седни! – Бутам го към ръба на ваната и коленича между бедрата му, но той не ми оставя възможност да измислям нови варианти и сграбчва ръцете ми.
— Ако ще седя на тази страна, тогава ти ще седнеш на срещуположната. – Той ме зашеметява с жадна целувка и ме отблъсква, а очите му се изпълват с копнеж. Нетърпението кара корема ми да се свие. – С широко отворени крака.