И го правя.
Бедрата ми се стягат около главата му и аз свършвам, разтърсена от удоволствие. Поемам дълбоко въздух. Дробовете ми се взривяват. Отпускам се. Той се върти и ме поглъща нежно, а после с бавни движения на езика си поема нагоре по тялото ми,
докато най-накрая открива устните ми. Издърпва ме на колене, хваща ръката ми и я поставя на мястото на своята върху твърдия си член. Все още не е свършил.
— Мой ред е – шепти. – Дръж го срещу себе си!
Мократа му главичка докосва клитора ми и се притиска навътре, а неспирният трепет в утробата ми започва да намалява. Поемам контрола и го хващам нежно, като го повеждам към оргазъм. Ръцете му, които вече са свободни, обхващат врата ми и държат здраво главата ми, а устните му ми носят същото удоволствие, което ръката ми носи на него. Джеси не е обезумял от възбуда, а по-скоро е спокоен и отпуснат. Той се владее много по-добре от мен.
— Само продължавай така – мърмори. – Мога да остана така завинаги.
— Обичам те. – Не знам защо изпитвам нужда да кажа това точно сега, но го казвам въпреки всичко.
Езикът му се плъзва нежно в устата ми, отдръпва се, спира се на устните ми и нахлува, като се заиграва с езика ми. През цялото време поглъщам неговото внимание и продължавам да изкушавам кадифената му твърдост, притисната към сърцевината ми. Това ми въздейства невероятно, въздейства невероятно и на него.
— Знам – прошепва той, изпуска лек вик, впива по-силно устни в мен и свършва. Горещото му семе се излива в мен, а той пулсира в ръката ми и стене в устните ми.
— Работата ми тук е свършена – въздишам, отпускам го, плъзвам пръсти в мократа му коса и го придърпвам леко.
— Ти си дивачка, жено. – Той сяда върху петите си и ме придърпва в скута си. – Водата е изстинала.
До този момент не я усещах, но сега, след като го спомена, потрепервам.
— Малко. – Вдигам рамене и се притискам към него, за да търся топлината му.
— Нека те измия. – Той се опитва да ме отдели от себе си, но аз мърморя недоволно и впивам нокти в гърба му. – Ще бъда бърз. Не искам да настинеш. – Полага още усилия да ме отдели от тялото си и докато се усетя, вече ме сапунисва. – Моята жена е уморена. – Целува ме по носа. – Гушкане?
Кимвам и той ме изнася от ваната. Изсушаваме се един друг мълчаливо и се отправяме към леглото. Не ни отнема много време да заемем обичайните си пози – той по гръб, а аз простряна върху гърдите му с лице във врата му, обгърната здраво от ръцете му.
— Никога няма да обичам едното повече от другото – заявява той тихо.
Не му отговарям. Вместо това целувам врата му и се сгушвам още по-плътно до него.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Бих могла да лежа тук завинаги и само да го гледам как спи. Спокойният му ментов му дъх гали лицето ми и укрепва дълбокото ми чувство на принадлежност. Нежният допир на дланта му до моя корем засилва любовта ми към този мъж. А близостта с идеалното му тяло увеличава желанието ми за неговото докосване. Има милиони неща, свързани с него, които ме водят до отчаяние, но има и безкрайно много, които ме карат да го обожавам. Някои от тях са и в двата списъка.
Неспособна да устоя, се протягам и прокарвам палец по небръснатата буза и по разтворените му устни и се усмихвам, когато той се намръщва леко, а после въздиша и се успокоява отново. Ръката му върху корема ми несъзнателно започва да описва кръгове. Безупречността на красивото му лице ще ме смайва до последния ми ден – леко почернялата му от слънцето кожа, по момичешки дългите му мигли и почти незабележимата бръчка между веждите му са само част от зашеметяващите му черти. Би ми отнело цял живот, за да ги опиша. Моят невъзможен мъж с всичките му предизвикателства.
Галя лицето му, после с върховете на пръстите си преминавам по опънатата кожа на врата му и дланта ми се плъзга по здравата му гръд. Въздишам замечтано и доволно, докато се възползвам от спокойния момент, за да изследвам тялото и лицето му, и почти ми се иска той да остане така цяла вечност, за да мога да го гледам и да му се наслаждавам необезпокоявана. Но тогава никога не бих чула гласа му, не бих видяла тези очи, не бих изживяла неговото преследване, нито пък обратното броене.
— Приключи ли с докосването? – грубият му глас ме изтръгва от мечтанието, а ръката ми застива върху белега. Очите му все още са затворени.
— Не, стой тихо и неподвижно – нареждам тихо и продължавам с ласките.
— Както желаеш.
Ухилвам се и се навеждам напред, като прокарвам устни по неговите.