— Добро момче.
Затворените му устни потрепват и той очевидно потиска усмивката си.
— Ами ако искам да бъда лошо момче? – пита той.
— Ти говориш! – Посочвам и едно от очите му се отваря нахално. Нищо не може да ме възпре да се усмихна, без значение колко сурова и сериозна се опитвам да бъда.
— Добро утро!
Той се раздвижва изключително бързо. Аз съм по гръб, притисната под тялото му за една наносекунда, а ръцете ми са приковани над главата ми. Не успях дори да разбера кога ме атакува, камо ли да издам изненадано писък.
— Някой си мисли за сънлив секс – заключава той и се накланя напред, за да ме хапне по носа.
— Не, мисля си за Джеси Уорд, което означава, че си мисля за различни видове чукане.
Вдига вежди замислено.
— Ти си ненаситна, красиво момиче. – Той ме целува силно. – Внимавай с езика!
Бързо отговарям на целувката му, но той ме спира, като се отдръпва. Намръщвам се. Той се усмихва. Това самодоволство ли е? Мръщя се по-силно, но съм пренебрегната.
— Мислех си… – заявява той.
Спирам да се мръщя незабавно. Мислите на Джеси са почти толкова тревожни, както и преследването.
— За какво? – питам подозрително.
— За това колко драматичен е нашият семеен живот.
Той е прав. Не мога да споря с него, но какво цели с това?
— Добре? – произнасям думата бавно, изобщо не съм сигурна, че е добре.
— Позволи ми да те заведа някъде! – моли се той. Зелените му очи ме умоляват, а Джеси дори започва да се цупи. Дали е осъзнал, че тази физиономия има почти същото въздействие върху мен, колкото и чукането? – Само двамата, никой друг.
— Никога повече няма да сме сами – напомням му.
Той се повдига и поглежда към корема ми, а аз виждам как се усмихва. После се навежда, целува корема ми и връща този умолителен като на малко кученце поглед към мен.
— Позволи ми да те обичам! Позволи ми да те отведа за няколко дни!
— Ами моята работа? – Напоследък не изпълнявам задълженията си много съвестно.
— Ава, ти претърпя катастрофа вчера.
— Знам – отстъпвам. – Но имам ангажименти, а Патрик…
— Аз ще говоря с Патрик – прекъсва ме той. – Той ще поеме твоите ангажименти.
Очите ми се присвиват.
— Ще говориш с Патрик или ще прегазиш Патрик? – питам. Той прави физиономия на обиден, но не му обръщам внимание.
— Ще говоря с Патрик.
— Деликатно.
Той се усмихва.
— Нещо такова.
— Не, Уорд. Не нещо такова. Деликатно. Точка!
— Това да ли е? – пита той с надежда. Иде ми да прегърна очарователния трън в задника.
— Да – съгласявам се. Той има нужда от почивка точно толкова, колкото и аз, а може би повече. Вчерашните събития няма да успокоят тревогите му. – Къде ще отидем?
Той се раздвижва и скача от леглото като въодушевено дете в сутринта на Коледа.
— Където и да е. Не ми пука.
— На мен ми пука. Не карам ски. – Сядам рязко в леглото при мисълта да бъда издокарана в ски екип с гигантски парчета дърво, прикрепени на краката ми.
— Не бъди глупава, жено! – Той ме стрелка с очи, изчезва в гардеробното и се появява малко по-късно с куфар. – Ти носиш бебетата ми – сочи корема ми. – Имаш късмет, че не съм те вързал за леглото за остатъка от бременността ти.
— Би могъл, ако искаш. – Притискам ръце към таблата на леглото. – Няма да възразя.
— Ти си изкусителка, госпожо Уорд. Ела да събираме багажа! – Той се връща в гардеробното и ме оставя да седя на леглото. Мърморя достатъчно високо, за да ме чуе, ставам и отивам след него в помещението, което служи за гардероб. Той сваля безразборно дрехи и ги трупа на куп до куфара.
— Къде отиваме?
— Не знам. Ще звънна на няколко места. – Той щастливо събира багажа си, но тогава вдига поглед и вижда, че стоя подпряна на вратата. – Ти няма ли да събираш багаж?
— Аз не знам къде отиваме. На топло, на студено? С кола, със самолет?
— С кола – заявява твърдо и се извръща да свали още тениски. – Не може да летиш.
— Какво имаш предвид с това, че не мога да летя? – пелтеча зад гърба му.
— Не знам. Налягането – той повдига голите си рамене – може да смачка бебетата.
Смея се, защото иначе мога да го фрасна по главата.
— Кажи ми, че се шегуваш!
Той бавно се обръща с лице към мен. Не е впечатлен от чувството ми за хумор. Личи по цялото му красиво лице.
— Не се шегувам, когато става дума за теб, Ава. Би трябвало да знаеш това.
Това е нелепо.
— Налягането в самолета няма да смачка бебетата, Джеси. Ако ще ме водиш някъде, нека да е със самолет. – Едва се сдържам да не тропна с крак в подкрепа на заявлението си.
Той изглежда малко изненадан от моята заповед и се замисля, като дъвче устни. Бавно обмисля казаното.