Джеси поставя водата си на масата и се обръща към мен, като пада на колене и поема ръцете ми в своите. Изправям гръб и набързо оглеждам гостите. Забелязвам, че вниманието на всички е насочено към нас. Защо този мъж не може да играе по правилата?
Палците му правят бързи кръгове по дланите ми, а после той се заиграва с пръстените ми, като ги намества внимателно. След това повдига великолепните си зелени очи към мен и аз съм заслепена от трепкащите зелени езера на очите му, които излъчват чисто щастие. Аз го правя щастлив. Но сега се е запънал и иска да говорим за възможността да съм бременна. Толкова дълго се борих, за да накарам този мъж да започне да говори с мен, а сега аз съм тази, която заобикаля темата. Аз бягам от проблема, а това е проблем, който той създаде.
— Ава – казва той тихо, но не се съмнявам, че цялата зала може да го чуе. Тишината е пронизителна. – Моето красиво момиче. – Усмихва се благо. – Цялата моя. – Навежда се и ме целува сладко. – Няма нужда да се изправям и да обявявам на всички тук колко много те обичам. Нямам интерес да задоволявам любопитството на когото и да е било. Освен на теб.
В гърлото ми се оформя буца, а едва е започнал.
Въздъхва.
— Ти напълно ме завладя, бебче. Ти ме погълна и ме удави в своята красота и със своя дух. Знаеш, че не мога да съществувам без теб. Ти превърна моя свят в едно невероятно място. Накара ме да искам живот, който си струва – живот с теб. Нуждая се само от теб, да те гледам, да те слушам и да те усещам. – Пуска ръцете ми и приглажда с длани бедрата ми. – Обичам те.
Съсипана съм. Мама е съсипана. Всички в стаята са съсипани. Със зъби стискам долната си устна, за да спра хлипането. Задушавам се от буцата в гърлото ми и очите ми се пълнят със сълзи, докато гледам надолу към красивото лице на Джеси – моят непредвидим съпруг, който просто продължава да ме опустошава емоционално и физически.
— Трябва да ми позволиш да направя всичко за теб, Ава. Трябва да ми позволиш да се грижа за теб винаги.
Чувам тихото хлипане на мама и не мога да спра моето. Не и в този момент. Преди той ме парализираше с докосването си. Сега вече ме парализира и с думите си. Обречена съм да живея парализирана от удоволствие, разтопена от нежност и залята от спиращи сърцето емоции. Той ще съсипва емоционалното ми равновесие навсякъде и по всяко време.
— Да – прошепвам.
Той кимва и изпуска дълга въздишка, после се изправя и ме придърпва към тялото си. Обгръща ме със свободната си ръка и стиска силно. Лицето ми попада право във врата му и аз вдишвам. Свежият му ментов аромат ме кара да затворя очи с доволна въздишка. Трябва да се стегна и да започна да мисля как ще се справя с това. Проблемът няма да си отиде, независимо колко силно ми се иска.
Тихата стая вече не е тиха. Когато се отдръпвам от Джеси, виждам, че хората са се изправили и из стаята отекват почтителни ръкопляскания. Трябва да съм засрамена, но не съм. Джеси току-що говори така, сякаш сме сами, и доказа, че наистина не му пука къде е и кой е около него. Когато и където иска, както винаги е било и както винаги ще бъде.
Мама се приближава и обгръща с ръце Джеси.
— Джеси Уорд, обичам те – казва тя в ухото му, докато той я държи с една ръка, – но, моля те, махни тези белезници от дъщеря ми!
— Няма да стане, Елизабет.
Тя го пуска и го тупва по рамото. После се приближава Кейт.
— Боже мой! Искам да целуна краката ти.
Извъртам очи. Ръката ми за малко да бъде изтръгната, докато хората поздравяват моя невротичен бивш плейбой за малката му реч. Това е нашата сватба, а аз не искам да съм тук. Всички тези хора, включително Кейт и майка ми, стоят на пътя ми. Искам Джеси само за себе си, но гостите за вечерното парти пристигат, така че няма да ходим никъде.
След като съм целуната по бузата милион пъти и Джеси е стиснал ръката на всеки, тръгваме към изхода на лятната стая.
— Ава?
Обръщам се и виждам брат ми зад нас. Почти ми се иска да не беше идвал. Това е мъчително за него и ме боли да го гледам. Свеждам очи към китката си и започвам да се чудя как да убедя Джеси да ме освободи. Той не го направи за майка ми и се съмнявам, че ще го направи за брат ми. Знам, че Дан е резервиран към съпруга ми и той е наясно с това. Обръщам очи към Джеси и виждам, че ме наблюдава. Знае какво искам и съм сигурна, че не е доволен, но все пак бърка в джоба си и вади малък ключ.
Без да каже и дума, ме освобождава от белезниците и ги оставя да висят на неговата китка.
— Върви! – казва тихо и хвърля заплашителен поглед към Дан.
Брат ми му отправя също толкова предупредителен свиреп поглед. Нямам нужда от това, не и от двамата най-важни мъже в живота ми. Знам защо Дан е предпазлив, въпреки че не знае цялата история, и знам адски добре защо Джеси е. Дан е заплаха. Той е мой брат, но все пак е заплаха. Или поне в очите на Джеси.