Навеждам се и го целувам по бузата. Усещам как ръката му се плъзва около хълбока ми и приглажда дупето ми. Джеси откъсва поглед от Дан и се втренчва в устните ми.
— Не се бави! – казва. Пуска ме и тръгва към бара.
— Хайде! – Протягам ръка към Дан. Той я поема и ме оставя да го поведа към градините.
Мълчим в началото, докато се скитаме по застланата с чакъл пътека покрай тенис кортовете, и се озоваваме сред дърветата. Ниското вечерно слънце се бори с короните на дърветата и пръска светли лъчи по земята пред нас. И двамата имаме какво да кажем, но никой не прави първия ход, затова насочвам вниманието си към петната светлина, които танцуват в краката ми. Никога не сме изживявали това преди. Между нас никога не е имало неудобство, но сега то си наваксва за пропуснатите години. Сега наистина се чувстваме неудобно.
Пускам ръката на Дан и повдигам роклята си, за да прескоча голям клон, но закачам токчето си и се олюлявам леко.
— Ох!
— Внимавай! – Дан сграбчва лакътя ми, за да ме задържи. – Не мисля, че тези обувки са създадени за разходки – казва остроумно с лека усмивка.
Отпускам се.
— Не. – Смея се и се изправям.
— Ава… – започва и млъква.
Поглеждам го уморено.
— Просто го кажи, Дан! Просто кажи това, което си умираш да кажеш, откакто срещна Джеси!
— Добре. Не го харесвам.
Присвивам се леко. Почти не го познава.
— Добре. – Смея се с неудобство. – Не мислех, че ще си толкова прям.
Той свива рамене.
— Какво искаш да кажа?
— Ти дори не го познаваш. Единственият ти опит да говориш с него и да го опознаеш беше, когато се опита да го заплашиш – обвинявам го и съм права. Мама може да прекъсна речта му, но той все пак я започна, а потрепващата челюст на Джеси и очевидното му усилие да се сдържи бяха явен знак какво мисли за предупреждението на Дан.
— Тогава ми обясни проблема с пиенето! – предизвиква ме той.
Очите ми се разширяват.
— За какво говориш? – Не ми харесва укорителното изражение на лицето му, изобщо.
— Говоря за проблема с пиенето, за който Мат ни осветли. Проблем с пиенето, който оттогава не е бил споменат. Фактът, че той не докосна алкохол цял ден, не мина незабелязан, Ава. Поне не от моя страна. Мама вероятно е твърде увлечена в задълженията си на майка на булката, за да види.
Знаех, че е прекалено хубаво. След като Джеси спечели родителите ми с хитрия си номер да ги докара в Лондон, те се влюбиха в него и проблемът с пиенето повече не беше споменат. Отдадоха го на злобата на Мат, не им трябваше моята помощ, за да стигнат до това заключение. Не желая Дан да изравя проблем, който всъщност не е проблем. Джеси не е пил, откакто го намерих в „Луссо”. Няма нужда от пиене, щом има мен, а той определено ме има.
— И къде е семейството му? – пита Дан.
— Казах ти. Той не говори с тях.
— Да – смее се. – Колко удобно! И като си помислиш, че не харесвах Мат.
Този малък коментар наистина ме дразни. Стоим и се взираме един в друг, но аз дори не изпитвам нужда да защитавам Джеси. Няма какво да защитавам, въпреки че собственият ми брат настоява за отговори.
— Изведнъж стана адвокат на Мат, така ли? – нападам го гадно. Насочвам пръст в лицето му. Чувствам се истински бясна, а никога не съм била бясна на Дан. – Няма проблем. Той няма семейство, така че престани! Да поговорим за това, което наистина те яде! Да поговорим за Кейт!
Сега неговите очи се разширяват. Да, току-що посочих истинския проблем. Няма да го оставя да развали деня ми с преценките си. Те не са валидни и не искам да ги чувам.
— Нищо не ме яде – крещи той. Тонът му само потвърждава, че съм улучила оголен нерв. – Изобщо не ми пука за Кейт.
— Разбира се – смея се. – Затова почти не откъсна очи от нея цял ден. Не прави това, Дан!
— Кой, по дяволите, е този Сам?
Ахвам. Знаех си. Може да не съм въодушевена от посоката, която е поел животът на Кейт напоследък, но предпочитам тя да продължи връзката си със Сам, отколкото да се отправи към гарантирано бедствие с Дан. Последния път свърши със сълзи и отново ще стане така.
— Той е точно като за нея – изплювам. Не мога да повярвам, че казах това. Дан би умрял на мига, ако знаеше подробности за връзката на Кейт и Сам. Дори аз не знам цялата истина, но имам сравнително добра представа. – Трябва да оставиш връзката ви в миналото. – Събирам роклята си, готова да се върна, но Дан хваща ръката ми.