Какво мога да кажа? Че думите на Сара всъщност станаха причина всичко да ми се
изясни? Че тя е причината да се озова в имението в такова състояние?
— Не мислех, че е важно – отговарям вяло. Дали знае кога точно Сара ме посети, защото ако знае, тогава със сигурност знае, че няколко часа по-късно се държах като побъркана в отчаянието си да го видя.
— Сара е казала на Мат за пиенето ми – започва да хапе устната си.
Присвивам се още повече и отмества ръка от лицето ми. Така ли е разбрал Мат?
— И така ти си разбрал, че си събирам вещите от дома на Мат, нали?
Кимва.
— Тя каза, че те е чула да говориш по телефона с някого, че възнамеряваш да си събереш нещата. Бях прекалено бесен, за да съобразя. Действах импулсивно, а едва после започнах да си задавам въпроси.
Значи списъкът с простъпките й е още по-дълъг. Толкова отчаяно искам да я съжалявам.
— Тя каза, че вече не може да работи за теб – напомням му. – Как се оказа така, че работи?
— Аз я помолих. Никога няма да намеря човек за тази работа, което значи, че аз трябва да я върша, а не съм готов да се откажа от времето си с теб. И трябва да знаеш, че тя прие единствено при условие, че ти нямаш нищо против.
Имам ли нещо против? Това ме кара да се чувствам адски гадно. Значи бъдещето на Сара е поставено в моите ръце? Ако кажа, че имам, дали отново ще посегне на себе си? А ако се съглася, дали ще се изправя пред поредния рунд опити й да ни раздели? Това е прекалено голяма отговорност. Защо е трябвало да се опитва да се самоубива, глупава жена!
— Ти не ми даваш особен избор – мърморя. – Ако откажа, тя може отново да среже вените си и тогава и двамата с теб да изпитваме неописуема вина. – Опитвам се да бъда логична, но се провалям. Не искам да губя Джеси заради имението в най-добрите времена, още повече заради купчина документация, която само ще го напряга. Никога няма да го виждам. Но ако приема, тогава приемам това, което тя ни причини, а не мисля, че мога да го направя, дори при положение че се е опитала да се самоубие. Но думите на Джеси продължават да отекват в главата ми.
„Живея със смъртта на Джейк всеки ден. Не мога да го направя.”
И аз не мога да му го причиня само заради моята несигурност. Моите тревоги са обосновани, а вината на Джеси не е, но не мога да го натоваря с още проблеми – той вече има достатъчно на плещите си. Би било жестоко и себично. Прекалено много го обичам.
Отново хваща бузите ми и зелените му очи ме пронизват, пълни с прямота.
— Ще й кажа, че не става. Не мога да те гледам нещастна.
Разпадам се вътрешно. Той е готов да живее с възможността за още кръв по ръцете си, въпреки че не е виновен, само за да съм щастлива аз? Поклащам глава.
— Не. Повече ми се иска да бъдеш с мен по-дълго време, отколкото тя да изчезне от живота ни.
— Така ли? – изглежда изненадан.
— Разбира се, но трябва да ми обещаеш нещо.
— Всичко, знаеш това – целува челото ми.
Това не е съвсем вярно, защото ако той беше на мое място, не би искал да живея с вината. Изобщо не се чувствам великодушна към Сара, но е трудно да пренебрегна жена, която се е опитала да се самоубие, защото съпругът ми не я иска.
— Когато дойдат бебетата, няма да бъдеш в имението ден и нощ. Ще бъдеш с мен толкова често, колкото е възможно. Не знам дали съм в състояние да се справя. – Идеята да съм сама с близнаците ме плаши. Не ме интересува, че току-що го признах. Бях достатъчно уплашена от идеята за едно бебе. А две? Ужасена съм и той трябва да го разбере.
Устните му се извиват в краищата. Смешна ли му се струва моята паника?
— Ава, ще трябва да ме заровиш на два метра под земята, преди да направя нещо друго. Ти можеш да се справиш, защото имаш мен. – Обгръща ме с ръце и ме дръпва от плота, така че не ми остава друг избор, освен да се притисна към него с крака около голите му хълбоци и с ръце около раменете му. – Всичко ще бъде наред.
— Знам – признавам. Чувствам се емоционално уязвима, сякаш търся постоянни уверения. Той винаги ми ги дава, но трябва да е леко загрижен за моята тревожност. Едва ли показвам майчински инстинкти. Не трябва ли жената да чете книги и да купува фолиева киселина?
— Да не се караме! Сърцето ми се къса от болка, а не искам ти да се напрягаш. Трябва да внимаваме за кръвното ти налягане. – Започва да крачи обратно към спалнята.
Сплитам пръсти на тила му и се отдръпвам, за да го видя.
— Конфискувам тази книга.
Той ми се ухилва.
— Книгата е моя и ще я задържа.
— Трябва да се сприятелим. – Изправям гръб и повдигам тялото си, така че зърното ми е до устата му. – Прочете ли онази част от книгата, където пише, че съпругът трябва да обслужва всички искания на жена си?