— Ами ако не искам?
— Махни си шибаните ръце от нея! – бързо извъртам глава, щом чувам познатия яростен глас. Откривам, че Джеси стои наблизо. Гърдите му се повдигат и на лицето му има убийствено изражение.
— Няма нищо. Свършихме – казвам и издърпвам ръката си. Трябва да отведа Джеси, преди да е прегазил брат ми. Защото това няма да е само словесно прегазване.
Дан пристъпва напред.
— Тя е моя сестра.
Джеси намалява разстоянието с потъмнели очи.
— Тя. Е. Моя. Съпруга.
Брат ми се засмива леко, което не е добре, ако съдя по внезапно ужасяващия свиреп поглед на Джеси. Трябва да се намеся, но мисълта да застана между двамата гневни мъже не ме блазни. В този момент виждам как юмрукът на Джеси се свива и знам, че трябва да го отведа веднага.
Поставям ръка на рамото му и той трепва. Прекалено е съсредоточен върху Дан, за да осъзнае, че съм аз, но щом успява, престава да гледа кръвнишки Дан, обръща се към мен и погледът му се смекчава веднага.
— Да вървим! – казвам тихо и плъзгам длан по ръката му, за да хвана неговата.
Джеси кимва и се обръща с мен, без да погледне повече Дан. Благодарна съм му.
Дан очевидно не е в добро настроение и знам колко упорит може да бъде в защита. Кейт не го прави нарочно, но отново размътва ума му и Дан се опитва да се справи, като съсредоточава вниманието си върху мен.
Тръгваме към имението и го оставяме зад нас.
— Дай ми ръката си! – нарежда Джеси и посяга надолу. Оставям го да я хване и да закопчае отново белезниците. – Повече не ме моли да ги свалям!
— Няма – мърморя. Иска ми се изобщо да не ме беше пускал. Тогава може би нямаше да кипна от очевидния проблем на Дан с Кейт и от любопитството му към проблема на Джеси. – Изхвърли ключа!
Веждите му се вдигат.
— Иска ти се да беше останала прикована към мен?
— Да – признавам. – Повече не ме освобождавай!
— Добре – съгласява се. – Искаш ли питие?
Продължаваме към къщата, отново закопчани с белезници и свързани.
— Умирам за едно. – Пила съм едва глътка за целия ден и съм малко изненадана, че ми предлага.
— Хайде! – Дърпа ме вътре и целува челото ми. – Няма да го търпя, Ава. Независимо че е твой брат.
— Знам – съгласявам се тихо. Приятно съм изненадана от самоконтрола му. За Джеси няма значение кого премахва, а Дан не помага особено. Той просто се опита да ме задържи, а това беше най-лошото нещо, което можеше да направи. Не искам съпругът ми и брат ми да се бият, но знам, че Джеси никога няма да отстъпи, щом става дума за мен, а Дан никога няма да се посрами. Това е проблем.
* * *
Гостите за вечерта са пристигнали. Докато си проправяме път към бара, ни спират, целуват ни и ни пожелават щастие на всяка крачка. Когато най-после стигаме до бара, Джеси ме поставя на моя стол и ми подава чаша вода. Вода? Поглеждам към прозрачната чаша и отново към Джеси, който адски добре се справя, като пренебрегва учудването ми. Вода?
Теса пристига под пара. Изглежда също толкова ядосана, колкото и горката Елизабет.
— Къде бяхте? – пита изумена и погледът й прескача от мен към Джеси и обратно. – Трябва да разрежете тортата!
Джеси отваря бутилка вода и отпива дълга глътка, абсолютно незасегнат от загрижеността на Теса.
— Добре.
Теса поклаща глава невярващо и тръгва към изхода. Може и да си тръгне. Изглежда, услугите й вече не са нужни.
— Не искаш ли да срежем тортата? – питам. Джеси повдига китката ми, докато завинтва капачката на бутилката. – Кейт промени цялата си програма, за да я направи толкова бързо.
Джеси протяга ръка и оправя диаманта ми.
— Тогава нека не я обиждаме! – казва сериозно.
— Невъзможен си. – Въздъхвам и поглеждам през бара. Забелязвам, че Сам и Дрю забавляват баща ми, който леко е зачервил бузите. Мама се наслаждава на вниманието и несъмнено предлага на всички да ги разходи из имението. Кейт изглежда пияна. Том размахва мека китка към мен, Виктория ми махва по момичешки, после поглежда през бара към Дрю и приглажда русите си къдрици, а горката Сал просто изглежда така, сякаш се опитва да се впише, въпреки че все още блести, но новият й приятел не е тук. Усмихвам се и отново се обръщам към Джеси точно когато Теса връхлита отново в бара.
— Добре. Говорих с Елизабет – пухти Теса. – Скоро ще разрежем тортата и ще танцуваме първия танц, така че не ми изчезвайте пак! – Изхвърча и аз се усмихвам. Определено съжалява, че е приела работата.
— Добре ли си, бебче? – Топлата му длан се плъзга по бузата ми.
— Да, добре съм – отговарям, но не съм. Скарах се с брат си, а това не се е случвало никога.
— Не изглеждаш добре. Казах, че искам да се наслаждаваш на днешния ден.