— Имаш предвид като бременна или след инцидента? – Задържам погледа си върху него, за да преценя реакцията му. Искам да знам дали има някакво развитие, след като заминахме.
— И двете, момиче – не казва нищо повече.
— Добре и по двете точки, благодаря. Някакви новини за колата на Джеси? – скачам право на въпроса. Достатъчно удобно се чувствам с Джон, за да изтърся каквото искам.
— Нищо, за което да се тревожиш – отговаря хладно. Може да се чувствам достатъчно добре, като задавам въпроси, но трябва да си напомня, че Джон не се чувства достатъчно добре да ми отговаря. Няма да получа нищо от него. – Как беше в Рая? – пита в очебийна тактика за смяна на темата.
— Райско – замислям се, – докато не се сблъскахме с родителите на Джеси. – Не съм сигурна дали трябва да разгласявам това, но вече го казах и ако съдя по изражението, което проблесна по вечно хладното лице на гиганта, съм го шокирала. Кимвам с глава, за да потвърдя, че е чул правилно, и лъскавото му чело се набръчква над очилата. – Сватбата на Амалия е била отложена, защото бащата на Джеси е получил сърдечен удар – продължавам. Джон сигурно е наясно със сватбата, с поканата и с това, че родителите на Джеси живеят близо до Рая. Той винаги е бил тук според Джеси.
— Хенри е получил сърдечен удар? – пита изненадан. – И какво стана?
— Какво стана ли?
— Да. Говориха ли? Как го прие Джеси? – Джон изглежда много любопитен, което разпалва моето собствено любопитство.
Разказвам всичко.
— Джеси направи публично изявление в ресторанта, където седяхме. Каза на целия скапан свят, че сме женени и очакваме близнаци – спирам и оставям Джон да укроти внезапния си пристъп на смях. – Една жена не спираше да се взира в мен и когато попитах Джеси дали я познава, той започна да се държи странно и ме измъкна от ресторанта. Майка му ни намери при колата и започна да дрънка за близнаци. Джеси е бил близнак. – Гледам как Джон кимва замислено с глава. Какво заключение прави от всичко това?
— Това ли беше?
— Да. Измъкнах го от нея. Той беше толкова разстроен.
— А после не пи ли?
— Не – въздъхвам, – но имам чувството, че щеше, ако не бях там. – Продължавам да виждам като видение лицето му и това как свърши в пиянски гуляй и бичуване. – Ти познаваше ли ги?
— Не всъщност. Не задавам въпроси.
Кимвам на себе си. Знам, че Джон е бил там винаги и е бил най-добрият приятел на Кармайкъл, така че сигурно знае повече, отколкото показва.
— Как е Сара?
Той се премества на седалката и обръща заплашителното си лице към мен.
— По-добре, отколкото беше.
Отпускам се в седалката. Нямам какво повече да кажа, затова млъквам, разопаковам геврека си и оставям Джон да ме откара до офиса в мълчание.
* * *
Звучно въздишам, когато Джон отбива на бордюра.
— Какво има, момиче?
Събирам чантата си и излизам от колата, преди да се опитам да убедя Джон да ме откара в имението.
— Време е да съобщя на шефа си за един определен датски клиент.
— О! – казва Джон бавно. – Късмет!
Мисля, че се оплезвам на саркастичния мръсник. Късмет ли?
— Да, благодаря, Джон – отвръщам саркастично. Чувам как дълбокият баритонен смях затихва, когато тръшвам вратата. Поемам дълбоко въздух, за да си вдъхна смелост, и влизам в офиса. Никога не ме е било страх да се върна на работа, но сега се ужасявам.
Писъкът на Том е първото, което чувам.
— Боже мой! Ава!
После чувам Виктория.
— Еха! Ти имаш истински тен!
После виждам Сали, която отново блести.
— Ава, изглеждаш толкова добре.
Тогава забелязвам бюрото си и се заковавам на място. Балони… навсякъде. С бебета по тях. На бюрото ми има и пакет памперси и един наръчник „Как да” за бъдещи майки. Но най-лошото от всичко и аз го вдигам, за да проверя дали виждам правилно, е чифт гигантски дънки за бременни, които лежат върху облегалката на стола ми, или по-скоро покриват стола ми напълно. Все едно случката с роклята, която не ми става, и липсата на секс за разсънване не бяха достатъчно депресиращи, та сега ми се напомня, че ще приличам на кит. Наистина е казал на всички. Ще го убия.
— Знаех си! – Том припка към бюрото ми. – Знаех си, че си бременна. Но близнаци! Боже, толкова е вълнуващо! Ще кръстиш ли едното на мен?
Разкарвам дрехата за бременни и се тръшвам на стола. Тук съм от две минути и вече ми е достатъчно. Две бебета означават двойно вълнение, както и двойно натрупване на тегло и двойна тревожност.
— Не, Том.
Той ахва драматично.
— Какво му има на името Том?
— Нищо – свивам рамене. – Просто няма да кръстя никое от бебетата си така. – Той изсумтява възмутено и се отдалечава, без дори да ме поздрави.