— Ти също си лош лъжец, Уорд. – Завъртам се на пети и побягвам главно за да хвана брат ми, преди да си отиде, но също и за да избягам от Джеси, преди да ме хване.
— Ава!
Не обръщам внимание на заплашителното извикване на името ми както обикновено и хуквам с пълна скорост, щом стигам до лятната стая. Знам, че ме гони, и то не само от стъпките му, които отекват зад мен. Подминавам кухнята, бара и ресторанта и се хлъзвам, когато откривам Дан да стои до огромната кръгла маса във фоайето. Не прави нищо, нито говори с някого. Джон също е тук и знам защо. Причината е същата, поради която Джон ме придружаваше навсякъде в началото. Гледам с опасение как Дан се оглежда наоколо, а Джон се опитва да го изведе навън, но брат ми не помръдва въпреки подканванията от страна на Голямото момче.
Гърдите на Джеси се удрят в гърба ми. Той ме вдига и ме обръща в ръцете си. Не е щастлив.
— Мамка му, жено! Ще увредиш мозъците на бебетата. Никакво тичане!
Ако не бях толкова разтревожена от местонахождението и поведението на брат ми, щях да се изсмея на откачения идиот, който ме държи здраво в ръцете си.
— Я се стегни! – Измъквам се на свобода и се извъртам. Дан ни гледа. Челото му е смръщено, а Джон изглежда на ръба на нервен срив.
Дан лениво оглежда фоайето отново. После любопитните му очи се спират на Джеси.
— Ако това е хотел, тогава къде е рецепцията?
— Какво? – Тонът на Джеси е нетърпелив, почти отбранителен и ми се иска да не беше. Издава се и се моля бързо да измисли нещо.
— Къде гостите ти взимат ключовете за стаите си? Ами местните атракции? Не е ли обичайно да има щендери с купчина брошури, които да казват на хората къде да отидат? – поглежда към Джон. – И защо тази горила трябва да ме придружава навсякъде?
Аз се присвивам, Джеси се напряга, а Джон ръмжи. Брат ми схваща по-бързо от мен. Аз не обмислих нито едно от тези неща с изключение на Джон. Напъвам празния си мозък за нещо, каквото й да е, но не ми хрумва. Аз или по-скоро ние бяхме хванати напълно неподготвени. И тогава чувам глас – единствения глас на света, който ми се иска да не чувам точно сега.
Кейт.
Видимо клюмвам и усещам ръката на Джеси на кръста ми. Защо той не казва нищо? Гледам и слушам ужасена как Кейт и Сам танцуват надолу по стълбите, кикотят се, опипват се и, общо взето, изглеждат възбудени. Това е бедствие. Смушквам с лакът Джеси в ребрата с тиха молба да каже нещо. Боже, моля те, кажи нещо!
Кейт и Сам изобщо не забелязват тихата група, която ги чака в основата на стълбището, докато те се галят и милват, и говорят неподходящи неща, едно от които е думата „дилдо”. Аз съм в ада, а още никой не е казал нищо освен виновната ми най-добра приятелка и нейния дързък приятел. Но те не са наясно… все още. Очаквам всичко това да се промени скоро и не ми изглежда вероятно Джеси да е този, който ще проговори. Той мълчи зад мен, вероятно също толкова сащисан, колкото съм аз. Аз съм в преддверието на ада. Все едно гледам влакова катастрофа на забавен каданс. Дан и имението, Дан и Кейт, Дан и Сам, Дан и Джеси. Скоро ще се размирише.
— О! – Доволният писък на Кейт отеква из фоайето, последван от възбуденото ръмжене на Сам. После се приземяват в основата на стълбището със сплетени ръце и притиснати устни. Трябвало е да си останат в апартамента, защото изобщо не са свършили. – Сам! – Тя се смее и се обляга на ръката му. Поглежда ме и се ухилва още по-широко, докато не забелязва брат ми. Вече не се смее. Всъщност изглежда близо до припадък. Изправя се и избутва недоволния Сам, после приглажда дивата си червена коса и дръпва размъкнатите си дрехи. Но не казва нищо. Сам също мълчи и просто оглежда всички.
Дан нарушава крещящата тишина.
— Хотел ли? – Пробива дупки в Кейт и Сам на равни интервали, после се обръща към Джеси и пита: – Често ли позволяваш на приятелите си да се държат така в твоето заведение?
— Дан – пристъпвам напред, но не стигам далеч. Джеси застава пред мен.
— Мисля, че трябва да се върнеш в кабинета ми, Дан – Гласът на Джеси е заплашителен, както и езикът на тялото му.
— Не, благодаря. – Дан почти се смее и не откъсва очи от Кейт. Никога не съм я виждала да се чувства толкова неудобно, а Сам сигурно се чуди какво става. – Ти си курва в бардак?
— Какво, по дяволите? – извиква Сам. – На кого мислиш, че говориш, мамка му? – Тръгва напред, но Кейт хваща ръката му и го дръпва назад.
— Това не е бардак и аз не съм курва – казва тя треперливо и неуверено, докато се държи за Сам. Искам да скоча в нейна защита, но никакви думи не ми идват. Джеси ми спестява грижата.