Приближава Дан, увива длан около тила на брат ми и се навежда, за да прошепне нещо в ухото му. Това е възможно най-заплашителното действие и дори не искам да мисля какво му е казал, особено след като Дан показва готовност да последва Джеси без повече убеждения. Аз също тръгвам след тях – искам да разбера какво става, но съм спряна. Знаех си, че ще стане така.
— Чакай ме в бара, бебче! – опитва се да ме обърне, но аз съм малко непокорна. Не съм сигурна, че съм щастлива, че Джеси отвежда Дан в кабинета си.
— Искам да дойда – казвам не много уверено. Познавам този поглед. Може да ме е нарекъл „бебче”, за да смекчи заповедта, но никой не се заблуждава, че това е заповед. Няма да отида в кабинета му. Не, аз съм на път към бара и не вървя. Поставена съм на стола си, Марио е призован, а аз получавам погледа „не настоявай”.
— Ще стоиш мирна! – Целува бузата ми, сякаш това ще ме усмири. С поглед мятам ками по гърба му, докато се отдалечава от бара с дълги и равни крачки.
— Ах! – Щастливата въздишка на Марио привлича вниманието ми от изчезващия гръб на съпруга ми. – Виж се! Цялата… как го казвате? Като цвете. Цъфтиш! – Целува бузата ми през бара и ми подава бутилка вода. – Без повече „Гордостта на Марио” за теб!
Изсумтявам, но се усмихвам и отпивам дълга глътка от ледената вода. Оставям Марио да обслужва другите членове. Сам влиза. Изглежда весел и с трапчинката на обичайното й място. Объркана съм.
— Хей, мамче! – Нахално потрива корема ми. – Как се чувстваш?
— Добре… – Думата се измъква бавно от устата ми. – Къде е Кейт?
— В тоалетната – отговаря бързо и махва на Марио за бира.
Поглеждам покрай него и се чудя дали не трябва да отида при нея.
— Тя добре ли е?
— Да, добре е. – Не ме поглежда, но имам чувството, че е наясно с объркването ми и с това, че цялото ми внимание е насочено към него. Поглежда ме с ъгълчето на окото си и сяда с въздишка. – Знам, че всички мислите така, но аз не съм глупав.
Изправям гръб.
— Аз не мисля, че си глупав – защитавам се. Малко е разсеян може би, но не е глупав.
Усмихва се.
— Разбрах за Кейт и Дан. Разбрах за него още първия път, в който срещнах Кейт. Името му беше споменато тогава. Знам защо тя скъса с мен и знам, че нещо е станало на сватбата ти.
Знам, че изглеждам виновна, и се чудя дали Кейт е наясно с това.
— Защо си мълча?
— Не знам. – Допира бутилката до устните си, явно и той размишлява за това. Аз знам защо, но дали трябва да го споменавам? – Тя е страхотно момиче – свива той рамене.
Кимвам замислено и се усмихвам вътрешно. Бих могла с радост да им ударя главите една в друга. Бих могла и да плача за Сам. Нещо ми подсказва, че никога не е споделял с някоя жена, че е сирак, но Кейт знае. И докато и двамата се държат толкова небрежно и безгрижно, аз знам, че тук има много чувства, които никой от тях, изглежда, не признава и за които никой не прави нищо. Толкова е обезсърчаващо.
— Мисля да потърся Кейт. – Ставам и потривам рамото на Сам в тих жест на разбиране, на което той отговаря с дръзка усмивка, след което се навежда и прошепва някакви сантиментални глупости на пъпа ми.
Оставям болния от любов Сам на бара и отивам да намеря тъпата си приятелка в тоалетните. Има двама други, на които трябва да натрапя вниманието си, но избирам Кейт. Никой от тях не ме чака с отворени обятия, обаче аз се доверявам на Джеси да се справи с това. Не мога изобщо да си представя какво се говори в кабинета му. Надявам се само каквото и да стане, Дан да не реши да доносничи пред родителите ми, но съм напълно сигурна, че съпругът ми ще предотврати това.
Отварям вратата и намирам Кейт да стои облегната на мивката. Червената й коса напълно скрива лицето й.
— Хей! – започвам внимателно, защото не искам да мине в защита.
Тя вдига глава с усилие и ми показва ясни сини очи, пълни с отчаяние.
— Мислиш ли, че съм курва?
— Не! – шокирана съм, че дори пита. Малко безразсъдна може би, но не и курва. Сложила съм точно този етикет на жените тук, а истината е, че Кейт е дръзнала да опитва същите подвизи като всички тях, така че с какво е по-различна? Залята съм от угризения заради тези си мисли. Тя е различна, защото е моя приятелка и я познавам. Тя го прави само заради Сам или мисли, че трябва да го прави заради Сам. Внезапно започвам да виждам дамите в имението в различна светлина. Знам със сигурност, че много от тях са тук с една-единствена цел и тази цел е висок, мускулест бог, който вече не е на разположение. Той вече има съпруга и очаква близнаци, което вбесява и шокира тези жени. За доказателство вече има отказани членства, а някои от по-непреклонните стигат и по-далеч – упояват ме, опитват се да ме избутат от пътя или ми пращат заплашителни бележки. Мисълта, че всяка от тези жени може да стои зад това, внезапно става много плашещо. Разбрал ли е нещо Джеси?