Смешно ми е. Тогава трябва да ми позволи едно питие и не трябваше да отваря
темата, която тормози ума ми най-много в момента.
— Добре съм – въздъхвам и отпивам дълга глътка от водата си. Шибана вода.
Приближават Патрик и Айрин. Моят шеф мечок размахва огромна чанта за
подаръци в цвят слонова кост. Съпругата му е облечена в материал с животинска щампа. Мисля, че може да е рокля. Изключително разсейващо. Бързо отправям поглед към Джеси.
— Патрик е тук. Ти каза понеделник, помниш ли? – Трябва да проверя това бързо.
Джеси поглежда през рамо.
— Да, Ава. Но само до понеделник.
— Цвете! – Патрик ми бута подаръка, целува бузата ми, а после подава ръка на Джеси. – Господин Уорд! – поздравява. Челото му се смръщва, щом забелязва белезниците.
— Благодаря, че дойдохте. – Джеси поема ръката на Патрик.
— Да, Джеси. – Шефът ми отклонява поглед от китките ни. – Това е Айрин. – Дава знак на жена си, докато тя се клатушка към нас с огромна усмивка на лицето. Усмихвам се на себе си. Тя е превзета.
— Приятно ми е да се запознаем – направо се кикоти.
— И на мен. – Джеси я поразява със своята усмивка, запазена само за жени, и Айрин се разтопява. Невероятен е. – Моля, служителите на бара ще се погрижат за вас.
— Благодаря – казва възторжено тя. – Този хотел е просто чудесен.
— Здравей, Айрин! – казвам с усмивка. Тя отмества алчните си очи от съпруга ми и ги насочва към мен. Съпругата на шефа ми е плашеща жена, но не и в момента. Сега е твърде заета да държи гръбнака си изправен и да гълта корема си. – Как си?
— Възхитително – изпява в лицето ми. – Ава, изглеждаш зашеметяващо.
— Благодаря – изтърсвам напълно изненадана. Никога не ми е отправяла комплимент, изобщо, и не го очаквах от нея сега. Тя обикновено дърдори за социалния си живот и клюкарства приятелките си, които не работят.
Патрик грабва лакътя на съпругата си и я повежда настрани.
— Ще си вземем питие – извърта очи и аз се усмихвам топло на шефа си. Знам, че намира жена си за дразнеща.
— Интересна жена – размишлява Джеси. Гледа леко разтревожен към тялото й в леопардова шарка, което се отдалечава с клатушкане от нас.
Смея се.
— Тя създава неприятности в живота на Патрик.
— Мога да си представя.
— Ето го и Джон – казвам, като поглеждам покрай Джеси. Голямото момче крачи наоколо с тъмните си очила и с обичайното заплашително изражение на лицето. Поглежда втренчено белезниците, преди да ми кимне. Кимвам в отговор.
Джеси бърка в джоба си, вади ключа за белезниците и аз гледам, докато го приближава до китката ми.
— Какво правиш? – питам и дръпвам китката си.
— Джон иска да поговорим – казва през стиснати зъби.
— О, не – смея се. – Няма да ме освобождаваш, когато ти изнася. Няма начин, Уорд. – Поглеждам към Джон, който все още е с безизразно лице.
— Ава, ще се върна бързо. – Дръпва китката ми обратно към себе си.
— Не! Къде отиваш? – Поглеждам към Джон. – Къде отива?
— Всичко е наред, момиче.
— Не. Не е добре, по дяволите! – извиквам малко прекалено силно и заплашително смръщвам лице към Джеси. Не ми пука. Няма да направи това. Няма да ме разкарва, когато му изнася. Това е моята сватба.
— Внимавай с езика! – изсъсква и се обляга към мен. – Ще се забавя само няколко минути. Стой на мястото си, Ава!
Свивам се от враждебността му, напълно смаяна, докато той бързо отключва белезниците и се отдалечава с Джон. Кацнала съм на бар стол – булката в зашеметяваща рокля, накичена с диаманти. Всичките ни гости се смеят, бърборят и пият, а аз искам да се прибера у дома. Плаче ми се, чувствам се слаба и много, много наранена. Смъквам се от стола, решила да се възползвам от свободата си и да се изпишкам. Може и да поплача малко. Трябва да се измъкна от тези хора, преди сълзите да са потекли свободно. Какво ми става?
— Къде отиваш, скъпа? – пита мама, докато си проправя път към мен.
Лепвам си фалшива усмивка на лицето. Прекалила е с „Гордостта на Марио”.
Косата й не е идеална, но, изглежда, не й пука – явен показател, че е малко пийнала.
— В тоалетната. Няма да се бавя.
— Искаш ли помощ? Не съм сигурна къде отиде Кейт. – Оглежда бара.
— Не, ще се справя. – Оставям мама и се отправям към тоалетната. Тъжно е, че чакам с нетърпение да остана за малко насаме.
Избутвам вратата и заставам пред огледалото, за да огледам жалкото си лице. Вече не съм румена булка. В очите ми няма блясък, на лицето ми не грее щастлива усмивка. Чувствам се обидена и прекалено емоционална. Въздишам тежко и щипя бузите си в опит да върна малко цвят в тях. Изглеждам малко отпаднала.
— Ооо, Боожее!
Вирвам глава и се извръщам към източника на дългия стон. Застивам и сдържам дъха си, щом чувам шумолене и тътрене от едната кабинка. Някой прави секс в тоалетната? Не! Бързо събирам роклята си, за да се махна. Може да се получи неловко. Правя първата забързана крачка, но замръзвам, когато вратата се отваря и Кейт излиза със запъване.