— Така ли? – обръщам очи нагоре. – Направи ли го?
Джеси едва не извърта очи, сякаш ме мисли за глупава, задето сама не съм се сетила, че нещо не е наред.
— Познавам кога един човек се е забъркал в нещо, Ава.
— О! – прошепвам. Това е прекалено. Чувствам се изтощена. – Може ли да се прибираме? – питам.
— Съжалявам – Джеси ме вдига от стола и бързо оглежда тялото и лицето ми. – Пренебрегнах те.
— Добре съм, само съм уморена – въздишам и обръщам изтощеното си тяло към Дан. – Кога заминаваш? – тонът ми е рязък и сърдит, но нищо не мога да направя. Знам точно защо Джеси му помага и то не е, за да накара Дан да мълчи. Това е съществена добавка, когато е нужна. Прави го, първо, защото няма да рискува австралийската мафия да се озове в Лондон и, второ, защото знае, че ще бъда съсипана, ако нещо се случи с Дан, което е много вероятно, ако Джеси не го измъкне от дяволската ситуация, в която идиотът се е забъркал. Няма да се изненадам, ако Джеси не види и пени от парите си отново. Дан не може да изкара тези пари за цял живот, за да му ги върне.
— Довечера. – Дан се изправя. – Ще тръгнат насам, ако не се върна до четвъртък, така че предполагам, това е сбогуване за известно време.
— Нямаше ли да ми кажеш, че заминаваш? – питам.
— Щях да се обадя, хлапе – усещам срама му, но от това не се чувствам по-малко засегната. – Аз вече не съм твоят любим мъж – добавя с усмивка. Няма да споря. Не е. Винаги е бил, дори по време на връзките ми с Мат и с Адам, но вече не. Моят любим мъж в момента държи умореното ми тяло и масажира корема ми с успокояващото си докосване.
— Грижи се за себе си! – Насилвам се да се усмихна. Не искам да нарушавам указанието на майка ми никога да не се разделям с любим човек с лоша дума.
— Може ли? – Дан иска разрешение от Джеси с разтворени ръце и пристъпва напред.
— Разбира се. – Джеси неохотно маха ръката си от корема ми, но все още ме държи, докато съм в прегръдката на Дан.
Не искам, но го правя. Оставям няколко сълзи да потекат и да попият в сакото на Дан, докато ме прегръща силно.
— Моля те, бъди внимателен! – умолявам го.
— Хей, всичко ще бъде наред. – Държи ме на една ръка разстояние. – Не мога да повярвам, че съпругът ти държи секс клуб. – Аз се усмихвам, а той изтрива сълзите от бузите ми с палец и целува челото ми. – Грижи се за нея! – Дан протяга ръка на Джеси, който я поема, без дори да изсумти възмутено на обидното искане на брат ми. Просто кимва и ме придърпва към себе си, преди Дан да ме е пуснал напълно.
— Можеш да им кажеш, че парите ще бъдат в сметката им преди края на седмицата. Имаш доказателството. – Пръстите на Джеси нежно минават през косата ми, докато говори рязко. – И без проблеми, когато заминаваш! – предупреждава.
Знам какво значи това, но не знам какво е доказателството. Умореният ми мозък е прекалено изтощен дори да попитам, а и не ми пука. Гледам как Дан кимва за потвърждение и после излиза от кабинета на Джеси, без да погледне назад.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
— Искам да ти покажа нещо – казва Джеси, докато ме взима от колата пред „Луссо”. – Искаш ли да те нося? – Не знам защо ме пита, след като съм в ръцете му още преди въпросът да се регистрира в безполезния ми мозък.
— Какво искаш да ми покажеш? – питам и отпускам глава на облеченото му в костюм рамо. Това са първите думи, които изричам, откакто видях Дан да излиза от кабинета на Джеси, и не защото никой не е говорил с мен. Не можех да събера сили дори да изръмжа предупредително на Сара, когато я подминахме във фоайето на имението. Тя се усмихна неловко, въздържа се да сложи ръцете си на Джеси и отстъпи почти предпазливо, сякаш очакваше враждебна реакция от мен. Изненадата й беше явна, когато не обърнах внимание на присъствието й, а продължих напред и оставих Джеси да говори по работа с нея. Знам, че това е всичко и винаги ще бъде само това. Работа.
— Ще видиш. – Джеси влиза във фоайето на „Луссо” и аз се усмихвам, щом чувам бодрия глас на Клайв. Не е толкова приятен за окото като новия портиер, но винаги ще предпочета приятното лице на Клайв, покрито с малко патина от възрастта, вместо свежото красиво лице на Кейси.
— Честито! – припява той. Не съм изненадана. Или Джеси наистина е разгласил новината по медиите, или Кати е била развълнувана. – Чудесна новина! – гласът му приближава, докато Джеси ме носи по мрамора към асансьора. – Нека ви помогна, господин Уорд! – Скача пред Джеси и набира кода за асансьора до панорамния апартамент.
— Благодаря, Клайв. – Джеси е също толкова радостен, както винаги щом му напомнят за неговите фъстъци. Докато пътувахме към града, не настояваше да разговаряме, а ме остави тихо да размишлявам за последното ми разкритие – разкритието, че брат ми е глупав, а съпругът ми е олекнал с двеста бона заради него.