— Джеси! – поемам дъх. Не мога да се мръдна. С едната ръка стискам кожената облегалка на дивана, а с другата обгръщам задната част на главата му.
— Припомни ли си колко съм невероятен? – пита сериозно, отдръпва се и духва върху голата ми плът.
— Да! – Ръцете ми потръпват, когато хладният му дъх се разнася по мен. – Мамка му! – Краката ми са разтворени и се опитвам да събера, когато усещам първия допир на езика му по клитора ми, но Джеси само ме дразни, като само ми показва какво ме очаква. Той държи здраво краката ми и ми е ясно, че мога да ги преместя само в посоката, в която той иска. А това значи по-настрани, което ме прави по-чувствителна, по отворена и по-обезумяла.
— Езикът, Ава! – Неговият влиза в мен и после, облизвайки, прави възхитителна линия през средата ми. Извиквам. Отмятам глава назад. – Невероятен ли? – Той е наперен и сигурен и си е заслужил тази привилегия. – Кажи ми какво е усещането, бебче!
Свитата ми в юмрук ръка, която стиска косата му, както и едва доловимото мънкане трябва да му казват всичко, което иска да знае. Виждам звезди, коремът ме боли и горките ми крака са неспособни да помръднат. А после пръстите му вече са в мен и ме карат да отделя ръце от дивана и от косата му и да обхвана собствената ми глава. Коремните ми мускули са сковани, докато повдигам горната част на тялото си, за да утоля устремния прилив на напрежение, което се спуска от корема към сърцевината ми. В трескавото си блаженство решавам, че искам да виждам Джеси, затова се подпирам на лакти и се взирам надолу по тялото си. Ръката му е върху корема ми, а пръстите му ме чукат бавно.
— Кажи ми! – настоява и ме помита с агонизираща точност.
— Усещането е, сякаш си създаден, за да ме изпълваш – думите ми са равни и толкова убедителни, колкото изражението на лицето му. Той също мисли така.
Джеси се усмихва, навежда се и нежно целува чувствителната ми кожа, после се изправя на крака. Хваща ме под бедрата и повдига долната част на тялото ми, за да се намести. Откривам, че цялата се повдигам. Подпирам се на ръце, за да гледам отблизо как навлиза в мен. И това е най-добрата гледка. И двамата се съсредоточаваме върху твърдия му член, докато той се приближава към мен, без Джеси да си помага с ръце, сякаш има насочващо устройство, което ще го отведе точно там, където му е мястото. Достига входа на влагалището ми и се задържа там, като едва ме докосва, а това е дразнещо. Изгарям от нетърпение, обвивам с крака кръста му и го придърпвам към мен, но той не помръдва. Няма да го направи, докато сам не реши. Не прави нищо. Просто се усмихва самодоволно и почти недоловимо, свел очи надолу, и все още ме дразни с неравномерни и мъчителни потърквания на хлъзгавата си глава през върха на моя свръхчувствителен малък възел от нерви. Направо ме убива и умирам да се отпусна отново назад, но съм прекалено завладяна от жестокото му удоволствие.
— Да опитаме ли с проникване? – пита, но все още не поглежда към мен. Побърквам се, но непокорството в мен, съчетано с неговото самоуверено отношение ме карат да копирам неговото държание.
— Ако искаш. – Тонът ми е спокоен и резервиран и това кара зелените му очи да напуснат точката, по която се прехласват, с изненадано трепване.
— Ако искам ли? – Притиска се в мен съвсем леко, но достатъчно, за да ме накара да сподавя стон. Знам, че ще ме накара да чакам по-дълго, ако съм нетърпелива и настоявам, затова се владея. – А какво искаш ти? – Навлиза още малко. Знам, че устните ми току-що са се разтворили, и знам, че гръдният ми кош се разширява бързо. Опитвам се с всички сили, но всяка фибра от съществото ми ме издава. Джеси ме задържа на място с една ръка, а с другата дръпва сутиена ми надолу. Щипе внезапно всяко зърно и аз преглъщам вик на удоволствие, смесено със силна болка. – Моето красиво момиче се опитва да запази спокойствие – размишлява и поставя ръцете си върху мен, готов да нахлуе. – Жалко, че не може да имитира небрежност – но продължава да стои неподвижен. После навлиза небрежно и аз отмятам глава назад със стон. – Ето това е. – Вече е напълно потопен в мен, а върхът на впечатляващия му член докосва утробата ми. – Покажи малко признателност, Ава! – измъква члена си и този път наистина нахлува напред изненадващо силно. Ръцете ми започват да треперят от отчаяние, а после и главата ми.
— Отново! – настоявам. Този път ме е подразнил прекалено много. – Отново!
— Зависи.
— От какво? Ти каза, че няма нужда винаги да бъде силно – опитвам се да успокоя дишането си, като преглъщам многократно. – А после правиш това с мен. Прочете ли най-после онази част в книгата, която потвърждава, че няма да нараниш бебетата?