— Малко лукаво. – Настанявам се в него и се премествам напред, когато пуска бутилката с водата и обхваща задника ми с големите си длани.
— Няма нищо малко в това. – Маха едната си ръка от дупето ми, но само за да дръпне чашките на сутиена отново надолу. После отново я слага там. – Какво криеш?
— Нещо – дразня го и се премествам настрани, когато се опитва да надзърне. – Не! – предупреждавам и той пухти, но после се обляга отново на дивана. Отварям капачката зад гърба си и я пускам, преди да представя буркана на моя бог, чиито любопитни очи току-що са се разширили от наслада от гледката пред него.
— Аз командвам – ухилвам се.
Очите му се разширяват още повече, но този път от възмущение.
— О, не! Не и когато става дума за това. Забрави! Няма начин! Никога! – Опитва се да сграбчи буркана, но аз го измъквам изпод носа му.
— Спокойно! – смея се и го притискам към дивана. Поривът да го гушна надвива желанието ми да го дразня, когато виждам тревожната бръчка да се настанява на челото му. Боже, обичам този мъж. Долната устна изчезва между зъбите му, докато гледа как ръката ми се движи бавно към буркана и пръстът ми изчезва в дълбините на лепкавия крем. Правя гримаса, докато пръстът ми жвака обратно навън, и знам, че носът ми е сбръчкан от погнуса при вида на огромната буца по показалеца ми.
— Не ме дразни с това, бебче! – Очите му са фиксирани върху пръста ми и го следят, докато го смъквам надолу и избърсвам лепкавата каша по цялото си зърно. Усещането е студено и отвратително, но истинското оживление по лицето на моя
калпазанин е достатъчно поощрение, за да продължа напред.
Поглежда ме.
— Опа! – ухилвам се, докато той спокойно протяга напред глава, съвсем бавно и небрежно, което е абсурдно, защото знам, че си умира да го оближе, и то не само защото иска гърдата ми в устата си.
Щастливото му мънкане ме кара да се кикотя и да се гърча под горещия му език.
— По дяволите! – Засмуква и прави истински спектакъл от унищожаването на гърдата ми с езика си, после се отпуска назад и облизва устните си. – Не мислех, че може да е по-вкусно. Още!
Хиля се като идиот, докато бъркам отново във фъстъченото масло. Задържам пръста си нагоре.
— Дясната гърда ли иска господинът или лявата?
Той се разкъсва от колебание, докато прехвърля очи от едната гърда към другата.
— Нямам време за губене. Мажи и двете!
Смея се, но изпълнявам спешната му заповед. Той се нахвърля върху мен в момента, в който намазвам първата гърда.
— Успокой се, Боже! – Заравям нос в косата му, докато Джеси пирува с мен и хапе зърното ми за наглостта ми. – Ох!
— Сарказмът, жено!
— Вкусно ли е?
— Никога повече няма да го ям по друг начин, така че сега наистина трябва да напуснеш работа, защото трябва да си ми на разположение да те облизвам, когато искам. – Изправя се с петно на носа и аз го засмуквам. – Мислех, че мразиш фъстъчено масло.
— Да, но обичам носа ти. – Целувам върха и се връщам на позицията си. – Ще направиш ли нещо за мен?
Изражението му се променя значително. Отново е предпазлив, но този път аз не крия нищо, само молба, която скоро ще чуе. Отпуска се малко и гали тялото ми отстрани.
— Какво искаш, бебче?
— Искам да кажеш „да”, преди да попитам – настоявам тихо и много неразумно, но зачеквахме темата преди и аз не постигнах нищо.
— Опитваш се да ми се мазниш. – Усмихва се широко. Изкривявам ядосано лице и оставям буркана зад нас.
— Това е тъпа шега.
— Вземи буркана, жено! – Вече не се усмихва. – Още не сме свършили.
Извъртам очи, бъркам отново и размазвам.
— Щастлив ли си?
— В екстаз съм! – Гърдата ми е облизана за нула време. – Сега ми кажи какво искаш!
— Трябва да кажеш „да”. – Притискам го без никаква вяра в стратегията си. Дори да се съгласи, бързо ще се отметне, ако иска.
— Ава – въздиша, – няма да се съглася с нищо, без да знам с какво се съгласявам. Край.
Цупя се.
— Моля те! – провлачвам думата и плъзгам прясно намазания си пръст в устата му.
— Прелестна си, когато се цупиш – мърмори. – Просто ми кажи!
— Искам да отмениш членството на Сам и Кейт в имението – изричам бързо и задържам дъха си. Отчаяно искам Джеси да ми помогне. Знам, че Сам и Кейт сякаш са стигнали до решаваща точка във връзката си и се надявам да се разберат, но без изкушението на имението имат много по-добър шанс. Подготвям се за речта „не е наша работа” от Джеси, но тя не идва. Всъщност нищо не идва. Не ми се присмива и не отказва. Просто ме гледа с лека усмивка.