Ахвам и изпускам роклята от ръцете си.
— Какво правиш? – изтърсвам невярващо. Знам, че Сам се беше нацупил малко заради това, че премахнахме и складирахме временно всички перверзни атрибути, но можеха да почакат.
Кейт се сковава от глава до пети. Червената й коса като дива грива от къдрици наполовина покрива шокираното й лице.
— О, мамка му! – казва тя тихо и оправя роклята си.
— Не можахте ли да почакате? – питам ужасена, но и малко облекчена, че не съм хванала някой от другите ни гости в действие.
— Ава… – започва тя, но тогава иззад нея излиза мъж. И това не е Сам.
Отварям уста от изненада.
— Дан! – Не мога да повярвам. – Какво правиш, по дяволите?
Той свива рамене, като отказва да ме погледне. Вниманието му е насочено изцяло към оправянето на панталона му. Погледът ми се стрелка между двамата. Чакам обяснение, но не получавам нищо от тях. Те просто стоят там и гледат навсякъде другаде, но не в мен.
Хвърлям вбесен поглед към Дан.
— Казах ти да оставиш това в миналото! – крещя, а после обръщам гнева си към Кейт. – А ти си пияна! Какво ви става на вас двамата? Не се ли научихте?
— Не е твоя работа, Ава – казва равно Дан и излиза от дамската тоалетна, като ме оставя насаме с виновната ми приятелка.
— Кейт? – притискам я, но тя отказва да срещне погледа ми. Знае, че току-що е направила огромна грешка. – Ами Сам? – питам. Горкият човек е някъде навън, напълно в неведение. – Не мога да повярвам. – Плясвам с длан челото си. Мозъкът ми пламва от претоварването с информация.
Кейт хлъцва и се изкикотва, после се хваща за мивката, за да закрепи своето олюляващо се тяло.
— Забавлявам се – казва надменно. – И това няма нищо общо с теб.
— О, добре – възкликвам и вдигам роклята си. – В такъв случай ще те оставя да се забавляваш. – Обръщам се и излизам от тоалетната. Отправям се право към кабинета на Джеси.
В лятната стая вече няма маси и тя е пълна с хора. Групата примамва всички на дансинга с класически мелодии. Минавам между гостите, усмихвам се и се опитвам с всички сили да приличам на ликуваща булка. Пресичам дългите разговори. Скарала съм се с брат си, а сега и с Кейт. Искам да избягам с Джеси и да останем насаме, защото тогава сме най-щастливи, защото тогава светът и проблемите му остават зад стените на нашия малък мехур на доволство, в който трябва да се борим само със собствените си проблеми.
Бързам по коридора и нахлувам в кабинета му. Сърцето ми спира още щом осъзнавам какво виждам.
Има само двама души.
Джеси… и Корал.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Денят ми току-що стана още по-лош. Седят в противоположните краища на дивана и обръщат глави към мен, а аз просто стоя там и изпитвам недоумение. Целият ми гняв, цялото ми безсилие от деня вече са се преобразили в болезнена емоция. Усещам, че очите ми се пълнят с изгарящи сълзи и сърцето ми думти в гърдите. Чувствам се напълно смазана.
Не знам какво друго да направя, но със сигурност не искам тази жена да ме види пречупена, затова бавно отстъпвам и затварям тихо вратата след себе си. Вървя вкочанено по коридора, нещастна, но вместо да се върна при веселата тълпа, аз заобикалям, за да избягам от доволното бърборене и танцуващи тела, и се отправям по засипаната с чакъл пътека към гората.
Полагам победения си задник на един пън. Започвам да късам ликото от изсъхналата кора и да го свивам на топчета между пръстите си, а хладният вечерен вятър пронизва оголената ми кожа. Те само говореха, но той знае какво изпитвам към нея, какво изпитвам към всяка жена, която Джеси е имал, и въпреки това пожертва времето си с мен на сватбения ни ден, за да се види с нея. Не знам какво да правя. Искам да му крещя, да удрям с юмруци по гърдите му и да викам в лицето му, но нямам нужната енергия. Силата ми за борба е изсмукана от мен. Духът ми е оголен от драми – мои и на околните, и е изложен на показ, уязвим и изпълнен със съмнения. Точно сега, точно на моята сватба, съм изпълнена със съмнения дали мога да запазя силата, от която явно се нуждая, за да прекарам живота си с Джеси – да прекарам живота си в съревнование с жени и в справяне с проблеми. Моята безпомощност просто ме цапардосва здраво и сълзите потичат от очите ми и падат по дантелата. Точно това съм аз – една безпомощна развалина. Не мога да накарам тези жени да се махнат. Не мога да изтрия миналото на Джеси и не мога да контролирам другите хора и това, което правят. Единственото, което мога да направя, е да се уверя, че си взимам хапчетата. Отпускам глава в ръцете си и хлипам тихо. Дори нямам енергията да плача както трябва.