Това изтрива усмивката от лицето ми. Кейт няма нужда да знае кървавите подробности, а аз съм също толкова засрамена от брат ми, колкото той от себе си.
— Добре. Мина добре. Върна се в Австралия и Джеси го убеди да мълчи.
— Чувствам се отговорна.
— Кейт, той вече беше разбрал, преди ти да направиш фрапантното появяване на годината! – Вече мога да се шегувам с това. – Говорихте ли със Сам? – питам внимателно и потупвам ожесточено с молив по бюрото. Чудя се дали е имало голям сблъсък между тях.
— Да, говорихме. Той знаеше за Дан – тя спира и знам, че очаква шокирано ахване от мен, но е минало твърде много време, за да имитирам такова сега.
Опитвам все пак.
— Наистина ли? – направо пищя. Три чифта стреснати очи се стрелват право към мен от всеки край на офиса.
— Няма значение, Ава – мърмори. – Почувствах се като такава идиотка. Той не е толкова тъп, колкото мислех.
— Знам – съгласявам се. – Значи всичко е наред?
— Да, всичко е наред. Всъщност идеално.
Отново се усмихвам.
— Без повече имение?
— Без повече имение – потвърждава. – Ти как си? Повръщаш ли? Болят ли те краката? Някакви стрии?
— Още не. – Поглеждам надолу и откривам, че съм поставила инстинктивно ръка върху корема. – Но може да не съм единствената, която има всички тези неща – разпалвам любопитството й. Няма никакъв начин да задържа това за себе си.
— Ооо! Коя е бременна? – пита, очевидно любопитна. – Не и скучната Сал!
— Не! – Поглеждам към скучната Сал и моментално отбелязвам, че тя наистина отново е скучната Сал. Присвивам се вътрешно за нея. Как не го забелязах преди? Косата й е отпусната и без блясък, по лицето й няма грам грим, а блузите с висока яка са се върнали. Не мога да гарантирам за карираната пола, защото краката й са под бюрото, но знам със сигурност, че е с нея.
— Тогава кой? – нетърпеливият глас на Кейт ме отвлича от скучната самоубийствена Сал към спешната й потребност от отговори.
— Корал.
— Стига, бе!
— Да. Корал е бременна и това не е всичко – дразня я, когато всъщност няма нужда да го правя. Тя цялата е в слух. Още нищо не е чула. – И твърди, че е на Джеси.
— КАКВО?
Дръпвам телефона от ухото си. Сигурна съм, че целият офис, може би дори целият Лондон е чул това.
— Но не е.
— Чакай, чакай, чакай! – Мислено я виждам как размахва ръка. Чувам непогрешимото стържене на стол по кухненския й под. Тя сяда. – Корал е бременна?
— Да.
— И твърди, че е от Джеси?
— Да! – Отварям имейла си, докато отговарям, съвсем небрежно и изобщо не съм толкова афектирана от шока на Кейт. Преодоляла съм го.
— Но не е?
— Не.
— Откъде знаеш? – задава въпроса предпазливо, но това е добър и очакван въпрос.
— Защото се опита да пробута фъстък за орех.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите?
Въздъхвам и продължавам разсеяно да ровя в имейлите си.
— Тя има снимка от ултразвук. Твърди, че е в четвъртия месец на бременността си, но явно не е и е изрязала доказателството – дата и всичко.
— Лукавата шибана кучка! Толкова ли е отчаяна?
— Много. Тя е най-много в шестата седмица. Последния път, когато Джеси е спал с нея, е било преди повече от четири месеца. Кълна се, Кейт, ей толкова ми…
— Задръж!
— Какво?
— Мамка му! САМ! – пищи тя и аз подскачам в стола. – САМ!
— Ще спреш ли да крещиш в ухото ми? – сопвам се и чувам в телефона препускащи стъпки, а после звукът от рязкото отваряне на врата. Следват тихото мърморене на сънливия глас на Сам и високият писък на Кейт, която явно се е разсънила от случващото се. Не чувам нито едно от двете. Гласът на Сам е прекалено тих, а на Кейт е прекалено висок и направо се изкривява по линията. – Кейт?
— Мамка му!
Вече избухвам.
— Спри да крещиш и говори с мен!
— Добре – пъшка тя. – Дрю е спал с Корал.
Изправям се като пружина в стола си.
— Кога?
— Преди около пет седмици – казва тя небрежно, което е на милиони километри от последните няколко мига на безумни крясъци и изстреляни думи.
— Откъде знаеш?
— Сам ми каза. Дрю бил мъртвопиян и Корал го пипнала. Горкият не знаеше нищо за това и вероятно нямаше да знае, ако Сам не беше се отбил у тях. Хванал Корал да се измъква.
— О, мамка му! – Вече не ровя небрежно в имейлите си. Чукам диво с молива отстрани по бюрото. – Как е мислила, че ще й се размине?
— Отчаяните хора правят отчаяни неща, приятелко. – Кейт се е успокоила. – Сам говори с Дрю по телефона в момента. Ти добре ли си? Това трябва да е било голям шок, въпреки че си разбрала, че тя лъже.