През тихия си жалък плач го чувам да приближава зад мен. Дори със запушения си нос надушвам свежия аромат на вода и мента. И въпреки вцепенението ми усещам присъствието му. Всяка част от съществото ми го усеща, но не желая да го поглеждам.
Избърсвам сълзите си и подсмърчам.
— Знам, че си там – казвам тихо, но задържам очите си, насочени надолу.
— Знам, че знаеш. – Нещо хрущи под равномерните му крачки, които се чуват все по-силно с приближаването му. С периферното си зрение виждам как присяда до мен. Но не ме докосва. Ръцете му са стиснати пред него, палците му се въртят един около друг бавно. Чувам как тежкото му дишане утихва. Тичал е наоколо като луд, докато се е опитвал да ме намери, и сега просто седи до мен и мълчи, вместо да обяснява. Да ми обясни защо ме изостави на сватбата ни, за да може да се види с жена, която е влюбена в него – още една жена, която е влюбена в него.
Смея се на себе си.
— Не е ли смешно колко много общуваме, но въпреки това ти седиш тук и не знаеш какво да ми кажеш? – Виждам как се помръдва до мен, а после отпуска ръка върху бедрото ми. Горещата му длан прави неща, които наистина не желая. Поглеждам надолу към разтворените му пръсти. Плоската му халка от платина и диаманти, която е като моята, проблясва, когато той свива ръка и стиска бедрото ми. – Затова той ме докосва – казвам тихо.
— Той те обича – прошепва. – Иска му се да може да заличи миналото, което те наранява.
Обръщам лице към неговото и виждам зелени езера от разкаяние.
— Тогава защо се видя с нея? На нашата сватба, когато се беше заклел да бъдеш до мен цял ден, защо ме изостави, за да се видиш с нея?
— Не можех да я оставя да стои на портата, докато гостите пристигат, Ава.
— Тогава й кажи да се маха!
— И да направи сцена?
— Какво искаше тя? – питам. Дошла е тук по някаква причина. – Знаеше ли, че днес е сватбата ни?
На челото му се появява бръчка и захапва устната си.
— Да, знаеше.
Значи е говорил с нея?
— И все пак е дошла? Дали се е надявала да спре сватбата? Щеше ли да нахлуе през вратите на лятната стая и да заяви, че не трябва да бъдем свързани в свещен брак? – Това е смешно.
— Не знам, Ава. – Той поглежда настрани.
— Кога говори с нея? – За мен тя е доста нахална.
Джеси въздъхва.
— Обаждаше се и се появяваше в имението. Казах й многократно, че няма да й помогна. Казах й, че нямам чувства. Не съм сигурен какво друго мога да направя, Ава.
— Какво е твоето определение за афера? – питам.
Поглежда ме бързо и виждам, че е объркан от въпроса.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че тя е влюбена в теб, а ти каза, че е било само секс. За нея очевидно е било повече. – Гледам го внимателно и се опитвам да преценя реакцията му.
— Бебче, казвал съм ти, само секс е. Те винаги искаха повече, но никога не съм им давал повод, за да го очакват. Никога.
Трепвам при споменаването на думата „те”. Те са много – много жени, които го искат, много жени, които са го имали, много жени, които са се влюбили в него. Искам да му кажа какво сподели Корал за него – че я е накарал да се нуждае от него, но така той ще разбере, че съм вдигнала телефона му. А след като го е имала, всяка жена би го искала отново и вероятно дори би мислила, че се нуждае от него. Знам, че аз се нуждая от него, но моята потребност е много по-дълбока от физическото му докосване. Сега се нуждая от него, за да дишам.
— Не искам да я виждаш повече – настоявам.
Джеси отново ме поглежда.
— Няма. Няма нужда.
Поемам дълбоко въздух и отново започвам да оглеждам земята.
— Беше ми достатъчно. Искам да си тръгна.
— Ава, погледни ме! – нарежда нежно.
— Джеси, не започвай да отправяш искания, когато се чувствам по този начин!
— Може би не си ме чула правилно. Казах да ме погледнеш. – Вече не моли нежно, но тъй като съм унила, не го предизвиквам. Просто съм апатична.
— Какво? – питам, докато изпълнявам неразумната му заповед.
Той пада на колене пред мен и поема ръцете ми.
— Издъних се. Много съжалявам, но се опитах да я държа далеч от теб. Паникьосах се и мислех, че мога да я вразумя. Не исках да предизвика скандал на сватбения ти ден.
— Това е и твоят сватбен ден – напомням му тихо. – Трябваше да ми кажеш.
— Знам. – Навежда се и ме обгръща с ръцете си. – Нека ти се реванширам! Какво искаш да направя, бебче? Само кажи!
Отпускам се в него.
— Просто ме заведи в леглото! – настоявам тихо.