— О! – Полагам уморения си задник в един от плюшените столове около конферентната маса. Мога да посоча, че не съм единствената, която крие информация, но няма да го направя. Знам, че той е използвал връзки, търсил е услуги и принципно е правил всичко друго, освен да разчита на полицията, докато аз просто съм била глупава.
— Да дойда ли в имението след работа? – питам.
— Не. Джон ще те отведе вкъщи, след като говориш с Патрик. Ще се видим там. След като получих последната информация, казах на Стив да се отбие – сарказмът му не минава незабелязан, нито нотката гняв. Направила съм огромна грешка. Не посочвам, че работният ми ден няма да свърши, след като говоря с Патрик, защото няма да има никаква полза, освен да предизвика още ръмжене по телефона. Наистина трябва да играя по неговите правила този път. – Не напускай този офис и след като Джон те отведе у дома, стой мирна! Разбра ли ме?
— Разбрах – прошепвам.
— Добро момиче. Ще говоря със Стив, но ще си тръгна веднага щом свърша с него.
— Обичам те – изтърсвам бързо, сякаш няма да мога да му го кажа повече никога.
Въздиша.
— Знам, бебче. Ще си вземем вана, щом се прибера. Става ли?
— Да – съгласявам се. Нежните му думи и обещанието за вана ме карат да се чувствам по-добре.
— Прави каквото ти се казва, жено! – Затваря след това последно предупреждение, но не отлепям телефона от ухото си. Знам, че Джеси е затворил, но го държа няколко секунди може би с надеждата, че съм сбъркала и дълбокият му дрезгав глас ще ми даде още малко увереност.
Едва когато вратата на конферентната зала се отваря и Патрик се появява, най-накрая свалям телефона и приемам, че Джеси го няма.
— Ето те. – Патрик все още не изглежда впечатлен, докато стои и държи вратата отворена. – Готова ли си?
— Да. – Приготвям се да стана, но той ми махва да си седя.
— Не, стой там! Ще проведем съвещанието тук – извиква на другите и един по един те влизат озадачени и мъртвешки тихи. Нещо става, очевидно всички го усещат и едва сега разбирам, че на това съвещание няма да сме само аз и Патрик.
Няма подноси с чай, донесени от Сали, и няма пресни сметанови пасти, на които да се нахвърлим. Патрик изглежда уморен и изтерзан, докато ние всички сме объркани от внезапната промяна на етикета за съвещанията. Какво става със спокойните срещи, на които всички сме се сгушили около бюрото на шефа и мажем лицата си с пасти, докато Патрик се информира за работата с клиентите?
— Така. – Разполага едрото си тяло на един стол в началото на масата и разкопчава сакото си, за да не се опъва върху кръглия му корем. – Не се задържах задълго тук напоследък и съм сигурен, че всички се чудите защо.
Другите трима мърморят в знак на съгласие и въпреки че разсеяно съм забелязала отсъствието му от офиса напоследък, не съм размишлявала много по това. Бях прекалено разсеяна и доста заета с личния си живот, като да се омъжа, да забременея, да напусна съпруга си, да се върна при него, да летя до Испания, да се забъркам в катастрофа с кола…
— Е, има съвсем уважителна причина – продължава Патрик – и вече съм в състояние да я разкрия. Беше трудно да държа всички ви в неведение. Вие знаете, че ценя всеки един от вас, но всичко трябваше да бъде изгладено и приключено. – Отпуска ръце на корема си и се обляга на стола. Очите ми минават от Том към Виктория и Сал и обратно няколко пъти в опит да преценя техните реакции на новината, но всички само зяпат празно в Патрик. – Пенсионирам се – въздъхва той. – Стига ми толкова.
Чувам колективна облекчена въздишка от всички освен от мен. Ако Патрик се пенсионира, какво ще стане с „Рококо Юниън”? Никой ли от тях не е помислил все още за това?
— Всички вие си запазвате работата. Погрижих се за това – още колективни въздишки, – но повече не мога да го правя. Лондон ме изморява, затова двамата с Айрин се местим в Езерната област.
Първата ми мисъл е… Патрик по цял ден с Айрин? Какво си мисли той? А втората ми мисъл е… за кого ще работя? Не се налага да чакам дълго. Вратата се отваря и влиза Микаел.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
— Запознайте се с новия собственик на „Рококо Юниън”! – изпява Патрик.
Том и Виктория примират леко, но Сали определено е с мен в отдела на шокираните. И двете видимо се давим за въздух, но докато аз знам адски добре защо го правя, нямам никаква представа какво става със Сал.
— Разбира се, вече го познавате в някаква степен – продължава Патрик. – Господин Ван дер Хаус и аз разисквахме сделката през последните няколко седмици и най-после достигнахме до взаимно съгласие по условията.