— А аз нямам търпение да започна. – Микаел се усмихва и пренебрегва другите членове на екипа, задържайки сините си очи върху мен. – Мисля, че ще работим много добре заедно.
Знам, че съгласното мърморене идва само от трима души в стаята. Аз не съм съгласна, а, изглежда, и Сал не е. От устата ми няма да излезе нищо, защото на гърлото ми е заседнала буца. Гледам как Микаел обикаля масата и стиска ръце с Патрик, после официално се представя на колегите ми. Щом стига до Сал, едва я поглежда, а тя несъмнено пламва яркочервена и поглежда към пода.
Тя се е виждала с Микаел!
Устата ми зяпва, докато гледам как се върти на място. Ето как той е разбрал, че съм се омъжила. Така е разбрал, че съм бременна, и то с близнаци. Така е разбрал всичко.
Стаята внезапно се изпълва със звуците на „Ангел” на „Масив Атак” и всички поглеждат в мен, докато седя в стола като статуя с телефона в отпуснатата ми ръка.
— Искаш ли да приемеш разговора? – пита Микаел с усмивка, на която не отвръщам. Точно тогава вратата на офиса се отваря и Джон нахлува вътре задъхан, като бързо оценява сцената, на която е попаднал. Вече спокойно мога да кажа, че кариерата ми в „Рококо Юниън” е приключила.
Джон пристъпва напред без никакво внимание към хората, които го гледат с опулени очи, грабва телефона от безжизнената ми ръка и отговаря бързо.
— Тя е добре.
Зашеметеният ми мозък включва на скорост, докато гледам как Джон крачи из конферентната зала. Всички го гледат, но никой не възразява. Сигурно е видял Микаел да влиза в офиса и се е обадил на Джеси. Почти искам да се разкрещя на Голямото момче, но с този последен удар Микаел слага край на работата ми в „Рококо Юниън”. Огромният мъж с вид на мафиот, който тъпче из офиса, също помага.
Микаел не се нуждае от компания. Нелепото му поведение е отвъд тънката граница на вманиачаването… И малко прилича на това на моя съпруг.
Джон ме поглежда и кимва, аз му кимвам в отговор, защото още не съм намерила своето дар слово. После ми подава телефона, а аз го гледам с ужас. Не мога да проведа тук и сега разгорещения разговор с Джеси, който знам, че ще последва. Избутвам се още назад в стола си, но Джон ми хвърля поглед, с който казва, че няма да се измъкна. Джеси иска да говори с мен и знам, че няма да стигна доникъде, ако отказвам.
Нервно взимам телефона, ставам и излизам от стаята.
— Джеси?
— Какво прави той там, МАМКА МУ? – Побеснял е и вероятно си скубе кичури от косата.
— Купил е компанията – казвам думите тихо и спокойно с измамната надежда, че като ги кажа спокойно, може да повлияя на начина, по който Джеси се справя с това. Много измамна надежда.
Той се задъхва по телефона.
— Вземи си чантата, хващай Джон и се махай! Чу ли ме?
— Да – потвърждавам бързо. Знам, че нямам друг избор.
— Направи го, докато съм на телефона!
— Добре! – Отпускам ръката с телефона и отново влизам в конферентната зала, където шест чифта очи са насочени право в мен. Напрежението във въздуха е тежко. Взимам чантата си и поглеждам към Джон, който отново кимва.
— Ава? – познатият загрижен глас на Патрик привлича погледа ми към шефа ми, или по-скоро към бившия ми шеф.
— Съжалявам, Патриюк. Повече не мога да работя в „Рококо Юниън”.
— Но защо? Тук ще се случват вълнуващи неща. Микаел ме увери, че ще бъдеш повишена в директор с дял от печалбата. Включих го като част от сделката, цвете! – Станал е и ме приближава с набръчкано чело. – За теб това е невероятна възможност.
Усмихвам се и поглеждам към Микаел. Сега той изглежда безмълвен.
— Съжалявам, трябваше да ти кажа, че не мога да работя за Микаел. – Сега всички погледи са върху датчанина. – Микаел упорито ме преследва от известно време. Не приема отказ! – Мятам чантата си на рамо. – Сал, той те е използвал, за да получава информация за мен. Съжалявам.
Тя крие лицето си, но виждам, че плаче. Чувствам се ужасно заради нея.
— Толкова ли си отчаян, че да унищожиш толкова мил човек като Сали? – питам Микаел. – Толкова ли отчаяно искаш да отмъстиш на един мъж, че да купиш компанията, в която работи жена му?
— Отмъщението, което ще получи този женкар, е само допълнителна придобивка. Исках те още от първия ден! – Всъщност с това изречение потвърждава подозренията на Джеси. – Той не те заслужава.
— Той ме заслужава и ме има. Винаги ще ме има. Преборили сме се с много по-големи проблеми от теб, Микаел. Нищо, което кажеш, няма да ме отклони от решението ми да съм с него. – Тялото ми може би трепери, но гласът ми е непоколебим и твърд. – Нямам какво повече да ти кажа. – Обръщам се да си вървя, но спирам за кратко при вратата. – Съжалявам, Патрик.