— Платих десетократно за грешките си, Лорън – при споменаването на това име главата ми рязко се откъсва от блестящото острие към потното лице на Джеси. Лорън ли? – Заслужавам да бъда щастлив. – Това е почти молба, която ме прерязва през сърцето. Опитва се да убеди себе си, че ме заслужава, но това, че търси одобрение от тази луда жена, ме кара моментално да забравя тъпата болка в корема и паренето на лицето. Усещам как в мен започва да кипи гняв.
— Не, не заслужаваш. Ти ме лиши от щастие, затова аз ще лиша теб. – Махва с ножа към мен и Джеси се размърдва нервно. Измъчените му зелени очи трепват към мен за кратко, после отново гледа към Рут или Лорън. Изобщо не знам.
— Не съм те лишил от щастие.
— Напротив! – крещи тя. – Ти се ожени за мен, а после ме напусна!
Ахвам и обръщам поглед към Джеси. Той дъвче долната си устна, а очите му се стрелкат постоянно между мен и… бившата му жена? Бил е женен? Задушавам се, а умът ми препуска в кръг и не успява да схване това, което съм научила току-що.
Рут ме поглежда, внезапно изтръгната от гневното си избухване, и се усмихва.
— Не знаеше ли? Е, това е изненада. Може също така да обясни защо си се задържала.
Самодоволството й, съчетано с отчаянието на Джеси, ме парализира напълно.
— Нищо не може да ни раздели. – Думите ми прелитат във въздуха и изтриват усмивката от лицето й, но също така карат Джеси видимо да се напрегне. Поглеждам го предпазливо, но празнотата в него ме кара да мисля, че не е съгласен. Започвам леко да клатя глава, а долната ми устна трепери. Усещането за дланта ми, която се плъзга по корема ми, е успокояващо, но изражението на лицето на Джеси не е. Гледа към пъпа ми и по лицето му бавно преминава вълна на отчаяние.
— Съжалявам – промълвява. – Трябваше да ти кажа.
Наистина ми е спестил най-големия шок до последно, но не ми пука. Наистина. Нищо не може да ни раздели.
— Няма значение – опитвам се да го уверя, но виждам как пораженството го поглъща.
— Няма значение – съска Рут и това ни кара с Джеси да погледнем отново към размахалата нож откачила кучка, която нахлу в живота ни. – Тя не знае нищо, нали?
Надявам се да греши. Надявам се Джеси да кимне и да обясни, че знам всичко – за имението, за пиенето, сега и за нея… всичко. Но той започва да клати глава, което учетворява несигурността ми.
— Не знае ли за нашата дъщеря? – Стаята започва да се върти и Джеси се опитва да помръдне. – Стой където си! – извиква Рут и размахва ножа към него.
— Ава… – Отчаяно се нуждае да стигне до мен. Аз се олюлявам на място, докато се опитвам да осмисля информацията, и знам, че за него е мъчително да бъде отделен от мен. Знае, че не може да помръдне, защото ако го направи, тя ще скочи към мен. Той има дъщеря? Животът ми свършва тук и сега. Това е върхът на айсберга от сътресения. Той се опитва да компенсира липсата на присъствие в живота на дъщеря си.
— Да, бяхме женени и той ме напусна, докато бях бременна – изплюва Рут.
— Бях принуден да се оженя за теб, защото ти беше бременна. Не исках и ти го знаеше. Бяхме на седемнайсет години, Лорън. Чукахме се веднъж. – Гласът му е пречупен и несигурен, сякаш се опитва да убеди себе си, че е постъпил правилно.
— Не обвинявай родителите си за своето решение! – Тя гори от ярост, а ръката й трепери неудържимо.
— Опитвах се да поправя грешките си. Опитвах се да ги направя щастливи.
Стаята все още се върти диво, докато се опитвам да подредя всичко, което чувам.
Не мога да видя никакъв смисъл в това, особено когато съм в толкова опасна ситуация. Но през объркването и тревогата си осъзнавам колко е важно да остана в безопасност. Трябва да се измъкна оттук. Започвам да отстъпвам назад, като се надявам вниманието и яростта й да останат насочени към Джеси, докато тихо се опитвам да избягам. Знам, че тя ще се нахвърли върху мен, а не върху Джеси. Иска да го накаже и ще го направи, като го остави да живее без мен. Тя е пресметнала всичко, аз също.
— Не мърдай! – крещи тя и ме спира. – Дори не си ПОМИСЛЯЙ да се опиташ да избягаш, защото този нож ще се забие в него, преди да стигнеш до вратата! – Тази заплаха осуетява напълно плана ми. Мисълта да нарани Джеси е непоносима въпреки новата информация за него. – Дори не си чула най-интересното, затова ще бъде учтиво да останеш, за да ме изслушаш.
— Лорън! – предупреждава Джеси.
Тя се смее хитро и доволно.
— Какво? Не искаш ли да кажа на младата ти бременна жена, че ти уби нашата дъщеря?
Той вече се движи бързо и нищо няма да го спре. Знам го, защото аз се олюлявам, готова да се срина на пода. Светът ми току-що се е взривил и се е пръснал на милиони парчета заедно с претоварения ми ум. Но забелязвам и нейното движение. Забелязвам ножа, който се движи към мен бързо и сигурно. И забелязвам, че Джеси застава между мен и острието. Успява да ме хване, преди да падна, после се сблъсква с Рут на пода и я удря право в лицето с яростен рев. Тя се смее. Откачената кучка само се смее и го подтиква с истеричния си пристъп на смях.