— Дадено. – Изправя ме и подсилва извинението си с дълбока и изразителна целувка. – По-късно ще се сприятелим както трябва. – Вдига ме и ме понася обратно към имението.
Влизаме в лятната стая през огромните френски прозорци и моментално сме нападнати от вбесения свиреп поглед на майка ми.
— Ето ви! – Бърза към нас, все още пийнала, но очевидно ядосана. – Не сте срязали тортата и трябва да изтанцувате първия танц. Кажете ми, това не е ли вашата сватба?
Не искам да правя никое от тези неща. Гостите са тук, но не бих си мръднала и пръста.
— Ще кача Ава горе. Уморена е. – Джеси не спира заради мама и не ме пуска на земята. Носи ме през лятната стая, преминава между всичките ни гости и не спира за никого.
— Но сега е едва десет! – Мама е ужасена, както очаквах. – Ами гостите ви?
— Има бар, група и много ядене, Елизабет. Сигурен съм, че ще оцелеят. – Търпимостта му към мама намалява с всяка секунда, както и нейната към него.
— Ава, моля те! Вразуми го! – вече умолява и внезапно ми става жал за нея. Това е специален ден и за нея, а моят господар го стъпква.
Обвивам с длани бузите му, докато той продължава да крачи, а мама върви след нас. Дръпвам лицето му към моето.
— Още малко – казвам тихо и той спира. – Можем да й дадем още малко време.
— Уморена си – мръщи се леко. Да, уморена съм, но не физически. Изтощена съм умствено. – Нека те отнеса в леглото, бебче!
— Танцувай с мен! – Прокарвам нос по бузата му и поемам от неговата свежа прелест. – Да танцуваме! – Усещам, че се обръща, докато притиска буза към мен. Знаех, че това ще му подейства.
— Слава Богу! – извиква мама и ни следва енергично.
Джеси ме поставя на крака в средата на дансинга, за да отиде при групата и да говори с певеца. Той кимва и се усмихва, после всички разчистват дансинга и оставам само аз. Чувствам се изложена на показ. Тогава певецът и членовете на групата слизат от сцената и „Сноу Патрол” разбиват тишината с „Преследване на коли”. Джеси се обръща с лице към мен и просто седи и ме наблюдава дълго време. Просълзявам се и знам, че ако погледна към майка ми, ще видя, че вече плаче, затова не го правя. Задържам погледа си върху моя съпруг и гледам как той бавно върви към мен, хваща ме и ме притиска към гърдите си. Отпускам глава на рамото му и той започва да ни люлее, докато ме държи здраво в големите си силни ръце. Плъзгам ръка по гърба му и затварям очи. Тялото ми само следва бавните му нежни движения.
— Извинявай, бебче – казва тихо в косата ми. – Извинявай, че те оставих по-рано.
Въздъхвам. Знам, че съжалява, но ми се иска да мисли, преди да направи нещо
подобно. Стискам го леко, за да му покажа, че му прощавам.
— Да оставим това!
Той въздиша и притиска устни към тила ми.
— Колкото по-силно се опитвам да не те нараня, толкова повече те наранявам. Безнадежден съм.
— Мълчи!
— Добре, но все още съжалявам. – Притиска ме още по-силно. – Нямам търпение да изпълзя в леглото с теб.
— Аз също – съгласявам се. Отново всички са на пътя ни. – Утре ще останем в леглото цял ден – потвърждавам.
— Трябва първо да се приберем.
При напомнянето му леко се разочаровам. Тази нощ оставаме тук. Всички стаи са приготвени за гости, главно от моето семейство.
— Прибираме се у дома още сутринта тогава – настоявам тихо. Знам, че е грубо да оставим гостите си, но не искам да се изправя пред Кейт и определено не искам да се изправя пред Дан.
— Добре – съгласява се Джеси, – след като се накиснем във ваната и закусим с родителите ти.
Оставям го да ме люлее нежно. Очите ми се затварят отново и ме обхваща спокойствие. Джеси освобождава цялото ми напрежение.
— Иска ми се да ме беше отвел някъде на тихо място. Само ние двамата.
— И на мен ми се иска. Но се обзалагам, че майка ти отново щеше да има мнение по въпроса.
Усмихвам се на себе си. Да, тя щеше да има много за казване. Отварям очи и я виждам да дърпа баща ми към дансинга, след тях са Кейт и Сам, Виктория и Том. Отново затварям очите си и се разтапям в ръцете на Джеси и следвам неговите движения.
— Госпожо Уорд, да не заспивате? – пита тихо.
— Ммм… – Прекалено съм доволна, притисната здраво от ръцете му. Всички други двойки около нас са невидими, аз потъвам в тъмнина и просто се отдавам на усещането за Джеси и вдишвам аромата му.
— Обичам те. – Бутва нос в косата ми и вдишва дълбоко. – Обичам те толкова много.
— Знам – прошепвам. Обръщам глава към него и пленявам устните му. Той мънка
щастливо и ме вдига от пода, така че съм притисната здраво към гърдите му. Езиците ни се плъзгат леко между устите ни.
— Господин Уорд, привличате внимание.