Вдигам поглед, усмихвам му се и виждам, че превръзката от главата му е свалена.
Той се обвиняваше с дни, но какво е можел да направи? Любовникът на Рут Куин, Кейси, го беше извикал долу под фалшив претекст и беше ударил нищо неочакващия Джон по главата с метален прът на излизане от асансьора?
— Аз няма да остана – продължава Джон. – Просто исках да знаеш, че и двамата се явиха пред съда днес и бяха върнати в затвора.
Трябва да съм доволна, но не мога да събера сили дори за това. Отговорих на безбройните въпроси на полицията, а и Стив редовно ме информираше за развитието на случая. Оказа се много просто. Рут или Лорън е откачената бивша жена на Джеси, а Кейси е нейният любовник, който е правил всичко, каквото тя е поискала от него, в опит да й достави удоволствие.
— Добре. – Поглеждам нагоре и срещам още четири чифта очи, изпълнени със съчувствие. Гади ми се от съчувствие. – Не искам да бъда груба, но няма енер… – гласът ми заглъхва и повдигам ръце, за да скрия отново възпалените ми очи.
— Ава, отиди си у дома, изкъпи се и поспи! – Кейт придърпва стол до мен и обвива с ръце треперещите ми рамене. – Ние ще останем тук. Ако се събуди, ще ти се обадя веднага. Обещавам.
Поклащам глава. Ще ми се да се откажат. Няма да отида никъде, освен ако Джеси не е с мен.
— Хайде, Ава. Аз ще те закарам – предлага доброволно Дрю и пристъпва напред.
— Моля те – присъединява се към тях и Сам. – Ние ще останем тук, а Дрю ще те закара у дома.
— Не! – отблъсквам Кейт. – Няма да се махна оттук, по дяволите, така че спрете! – Поглеждам право към Джеси в очакване на неговия присмех, но не се случва нищо. – Събуди се!
— Добре. – Кейт ме притиска нежно. – Но, моля те, поне яж Ава!
— Кейт – въздишам уморено и полагам огромни усилия да не си изпусна нервите. – Ядох салата.
— Добре. – Тя става, очевидно обезсърчена, и се обръща към другите: – Не знам какво друго да направя – и се притиска в обятията на Сам. Дрю ме гледа с тъга и това ми напомня, че той вероятно се упреква, че е помогнал на онази жена да заложи капан на съпруга ми. Чух нещо по въпроса от Кейт, когато тя се опитваше да ме разсейва с разговори, но не знам какво точно е станало. Това, което знам, е, че Дрю е поел отговорност. Не към Корал, а към детето – нещо достойно за похвала, като се има предвид, че тя го е измамила.
— Ние ще тръгваме – подканя ги Джон и по този начин почти ги изгонва от стаята. Благодарна съм му. Успявам да събера сили, колкото да кажа довиждане, след което отново насочвам цялото си внимание към Джеси.
Отпускам глава на леглото и дълго се мъча да задържа клепачите си отворени, докато сънят най-накрая ме преборва и ме праща на място, на което аз не желая да правя нищо от това, което Джеси иска от мен, само за да го принудя да ме докосне. Джеси отново ме докосва. Голямата му ръка преминава през разрошената ми коса, но в съня ми аз изглеждам идеално, не съм уморена, бледа и развлечена в безформено долнище и не съм облечена с една от неговите износени тениски – тази, която накарах майка ми да извади от прането и която не съм сменяла, откакто съм тук.
Аз съм на щастливо място и преживявам отново всеки момент с този мъж – щастието, страстта и разочарованията. Всяка дума, която сме разменили, и всяко докосване преминават през ума ми. Всяка секунда, всяка стъпка, която сме направили заедно, и всеки момент, в който устните ни са се срещали. Не пропускам нищо – високото му стройно тяло, което се изправя иззад бюрото първия път, когато го срещнах; хубостта му, която става все по-очевидна с всяка стъпка, с която ме приближава; аромата му, който ме обгръща, когато той се навежда и ме целува. И въздействащото му докосване, което ме кара да изпитам най-невероятните усещания. Всичко това е толкова истинско, че изпадам в блаженство. От мига, в който стъпих в онзи офис, знаех че съдбата ми е да бъда с този мъж.
— Красивото ми момиче сънува.
Не познавам гласа, но това са негови думи, така че съм сигурна, че това е Джеси. Искам да му отговоря, да се възползвам от случая да му кажа толкова много неща, но отчаянието не ми позволява да кажа нищо. Така че се наслаждавам на ехото от думите му и на докосването на ръката му, която в момента нежно гали бузата ми.
Силно пиукане ме изтръгва от щастливата дрямка и аз рязко вдигам глава с надежда, но виждам, че очите му все още са затворени, а ръцете му са там, където ги оставих – едната в моята, а другата отпусната безжизнено до тялото му. Аз съм дезориентирана и потръпвам от пронизителния шум, но скоро разбирам, че това е сигналът, който предупреждава, че системата му е изтекла. Изправям се и се протягам да се обадя на сестрата, но подскачам, когато чувам сподавен стон. Не знам защо подскачам, стенанието е тихо и не заслужава внимание, но сърцето ми подскача въпреки това. Гледам лицето на Джеси отблизо и решавам, че може би съм си въобразила.