— Радвам се, че още си тук – мърмори той, като използва ценната си енергия, за да обърне главата си към мен и да ме целуне. – Щях да съм се предал, ако не чувах постоянно предизвикателния ти глас.
— Чувал си ме?
— Да, беше странно и много обезпокоително, че не мога да ти отговоря. Ще направиш ли поне веднъж това, което ти се казва? – Няма хумор в гласа му. Това ме кара да се усмихна.
— Не.
— Така си и мислех – въздъхва. – Трябва да ти обясня някои неща.
Тези няколко думи ме карат да се напрегна.
— Не, не трябва – изтърсвам, докато се опитвам да се измъкна от него, за да доведа сестра, но не успявам да постигна нищо.
— Мамка му! – плюе той. – Мамка му! Мамка му! Мамка му! – Глупавият мъж все още се бори с мен, но аз се смилявам, по-загрижена за него, отколкото е той самият. – Просто стой кротко и слушай! – заповядва сурово. – Няма да ходиш никъде, докато не ти кажа за Роузи.
Името не би трябвало да ми говори нищо, но не е така. То е синоним на непоносимо страдание и години самообвинения. Трябваше да е го споделил много отдавна и това щеше да обясни невротичното му поведение.
— Лорън беше дъщеря на добри приятели на родителите ми – започва той и аз се стягам в момента, в който си давам сметка, че ще чуя цялата история. Не само разказа за дъщеря му, който бих искала да знам, но и за психически нестабилната жена, която едва не ми го отне. – Сигурен съм, че можеш да си я представиш. От добро семейство, богато и високо уважавано в обществото, което бяхме принудени да понасяме. Легнахме си веднъж и тя забременя. Бяхме на седемнайсет, млади и глупави. Можеш ли да си представиш скандала? Този път бях успял да направя нещо наистина сериозно. – Той се размърдва, потрепва и сипе още ругатни.
Мога и не виждам смисъл да ми казва повече, но не продумвам и го оставям да излее спомените си за годините на мъчения.
— Бяха уредени спешни срещи между семействата ни и баща й настоя да се оженя за нея, преди да се е разчуло и да се е увредил престижът ни. Джейк беше умрял неотдавна и аз поех отговорност с надеждата съгласието ми да се превърне в мост към родителите ми. – Стисвам очи, прегръщам го малко по-силно и си спомням как по време на гостуването ни при родителите ми той реагира на обвинението на майка ми, че се жени за мен, защото съм бременна.
— Уреден брак? – питам.
— Да, но обединените усилия на двете семейства постигнаха страхотни резултати в убеждаването на обществото, че сме безнадеждно влюбени.
— Тя е била – прошепвам. Знам накъде върви историята.
— Но аз не бях – заявява той тихо. – Оженихме се и се преместихме в провинциалната къща на родителите й за месец. Всички бяха щастливи освен мен – пръстите му играят лениво с косата ми и той поема болезнен дъх, преди да продължи. – Кармайкъл ми предложи изход и аз най-накрая събрах кураж да сложа точка на целия дяволски фарс, но когато Роузи се роди, реших да бъда баща. Това малко момиченце беше единственото същество на цялата планета, което ме обичаше такъв, какъвто съм, без очаквания или натиск, тя просто ме приемаше невинно и безрезервно. Нямаше значение, че е бебе.
Думите му ме изпълват с неописуема гордост, но тази история няма щастлив край. И това ме съсипва.
— Тя беше момиченцето на татко – продължава той с нежност. – Нямаше начин да направя нещо грешно и знаех, че в нейните очи никога няма да бъда лош. Това беше достатъчно, за да ме накара да преоценя живота, който водех, докато Лорън беше бременна. Кармайкъл нае най-добрия адвокат, който трябваше да се опита да ми уреди пълно попечителство над детето, защото знаеше, че тя е моето спасение, но семейството на Лорън извади на бял свят всички мръсни малки тайни от Джейк до имението и до живота, който водех, след като напуснах Лорън и преди Роузи да се роди. Нямах надежда.
— А родителите ти бяха ли заминали за Испания по това време? – питам.
Той се засмива тихо и изсъсква от болка.
— Да, те избягаха от срама, който донесох на семейството.
— Изоставили са те – прошепвам.
— Те искаха да тръгна с тях. Мама ме умоляваше, но аз не можех да оставя Роузи на непрестанната грижа на това семейство. Щяха да гледат на нея като на незаконно родена, независимо че имаше мен. Не можех да го позволя.
— И какво стана после?
— Роузи беше на три, когато направих най-лошата грешка в живота си. – Той замълчава и знам, че дъвче долната си устна. – Преспах със Сара – казва той тихо.
— Със Сара ли? – мръщя се. Какво общо има Сара с всичко това?