— Още не съм имала възможността да му кажа, че сте тук – обяснявам почти извинително. – Щом се събуди, лекарят дойде при него, а сега вътре е приятел.
— Можеш ли да го направиш? – Беатрис се откъсва от Амалия и вади носна кърпичка от ръкава на жилетката си – Можеш ли да му кажеш, че сме тук?
— Разбира се, но…
Амалия ме прекъсва.
— Не искаме да го разстройваме, затова не бързай!
— Но ще опиташ. – Беатрис стиска ръцете ми умолително. – Моля те, опитай се заради мен, Ава!
— Добре – усещам натиска, но и отчаянието в молбата на тази дама. Аз съм ключът към възстановяването на връзката й със сина й. Тя го знае, Амалия го знае и аз го знам.
Всички се обръщаме, когато вратата към стаята на Джеси се отваря и Сара излиза оттам. Плакала е и когато вдига ръка, за да избърше очите си, ръкавът на сакото й се плъзга нагоре и виждам бинт около китката й. Но се разсейвам, когато виждам как космите на майката на Джеси настръхват.
Мокрите от сълзи очи на Сара се разширяват от шок.
— Беатрис? – заеква тя и затваря вратата.
— Какво, по дяволите, правиш тук, отмъстителна кучко? – нахвърля се майката на Джеси студено. Не са нужни повече думи, за да потвърдят, че Беатрис знае за срещата на Сара и Джеси и за последвалите я събитията – събития, отнели й внучката.
— Майко! – извиква Амалия шокирана.
Шокирана съм. Сара определено е шокирана. И тогава вратата на стаята се отваря и Джеси застава там също шокиран. Ахвам и изтичвам към него. Забелязвам, че е увит с тънък чаршаф около кръста и е повлякъл стойката за системата и катетъра със себе си.
— Джеси, за Бога!
— Мамо? – изглежда объркан и малко нестабилен.
Беатрис го вижда и изкривеното й от омраза лице омеква.
— О, Джеси, глупав мъж! Връщай се в леглото веднага!
Вече съм дори още по-шокирана. Поглеждам нагоре и откривам единствено недоумение по брадясалото му замаяно лице. Обръщам се и виждам, че Беатрис явно се бори с майчинския си инстинкт да го върне в леглото сама. Не съм сигурна как да разбирам това. Дали изобщо има право да настоява за такова нещо?
Ситуацията е изключително странна, но докато гледам как Сара се измъква тихо и как Амалия и Беатрис оглеждат разтревожено високото тяло на Джеси, бързо се задействам.
— Дай ми пет минути, Беатрис! – казвам, избутвам Джеси обратно в стаята и затварям вратата след себе си. – На какво мислиш, че си играеш? Обратно в леглото!
Отваря уста, за да ми се развика, но бързо я затваря, когато започва да се олюлява.
— Мамка му! – Няма да мога да го хвана. – Мамка му, мамка му, мамка му! – Пускам чантата и го повеждам бързо към леглото, но не мога да направя нещо повече от това да го оставя да се срине върху него. – Ти си идиот, Уорд! – бясна съм му. – Защо не можеш да правиш това, което ти е казано, по дяволите? – Оправям системата и катетъра, после повдигам тежките му крака на място и го покривам отново с чаршафа.
— Чувствам се като пиян – замазва думите, вдига ръка и я поставя върху лицето си.
— Изправил си се прекалено бързо.
— Какво правят те тук, Ава? – пита тихо. – Не искам да ги виждам.
Отпускам рамена театрално и бързо проверявам превръзката му, преди да седна на леглото му и да дръпна ръката, която крие лицето му. Поглежда ме с умоляващи очи. Това ме убива, но все пак ще опитам.
— Ти имаш мен и аз съм всичко, от което се нуждаеш, знам, но това е възможност да поправиш случилото се. Дай им само няколко минути! Аз съм тук завинаги, независимо от всичко, но не мога да ти позволя да пропуснеш шанса да откриеш спокойствието в този етап от живота си, Джеси.
— Не искам нищо да съсипе това, което имам – изкарва думите през стиснати зъби и затваря очи.
— Чуй ме! – хващам бузата му и я размърдвам, за да отвори очи. – След всичко, през което минахме, наистина ли мислиш, че нещо може да ни раздели? – Трябва да разбере, че няма изгледи за успех. Ако само това е неговата тревога, тогава аз съм още по-решена да оправя нещата. – Ще бъде при твоите условия и те ще трябва да се съгласят.
— Нуждая се единствено от теб – мърмори горчиво. Плъзга ръка под тениската ми и намира корема ми. – Само от теб и от бебетата ни.
Въздъхвам и слагам ръка върху неговата.
— Понякога се нуждаеш от нещо, без дори да го осъзнаваш, Джеси. Ние чакаме близнаци. Знам, че се имаме един друг, но ще имаме нужда и от семействата си. И би ми се искало децата ни да имат два комплекта баби и дядовци. Ние не сме нормални, но трябва да направим живота на децата си колкото е възможно по-нормален. Това няма да промени нито нас, нито чувствата, които изпитваме един към друг.