Виждам, че схваща логиката ми. По бледото му лице чета, че обмисля изявлението ми. После кимва леко, внимателно ме дръпва надолу и ме покрива с ръцете си. Отпускам се върху него, благодарна, че поне ще опита да го направи. Няма да чакам със затаен дъх мигновено подобряване на отношенията им, но поне е някакво начало.
— Кажи ми, че ме обичаш! – прошепва в косата ми.
— Обичам те.
— Кажи ми, че се нуждаеш от мен!
— Нуждая се от теб.
— Добре – пуска ме. – Оправи възглавницата ми, жено! Трябва да се чувствам удобно.
Не обръщам внимание на нахалството му и го нагласявам удобно.
— Ще ви оставя насаме – казвам му. Ставам и тръгвам към вратата.
— Няма ли да останеш? – изтърсва той, а зелените му очи се разширяват от паника.
— Не. Няма нужда. Ти ще се справиш. – Полагам страшни усилия, за да не седна до него и да държа ръката му по време на срещата, но той трябва да го направи сам. Може би разиграх малко театрално картата с бебетата, но причините ми са много по-дълбоки от нуждата да имаме повече подкрепа. Джеси трябва да се излекува не само физически, а и духовно. И голяма роля в това оздравяване ще изиграе прошката към родителите му.
Отварям вратата и се усмихвам на Беатрис и Амалия, които вече са в компанията на Хенри. Не казвам нищо. Просто оставям вратата отворена за тях и се изгубвам за малко, докато позволявам на едно изгубено семейство да се намери отново.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Аз съм в Рая.
Джеси беше изписан цяла седмица след като се събуди и напусна болницата, осланяйки се на моята подкрепа. Отказа инвалидната количка, доставена до стаята му, което изобщо не ме изненада. Моят голям, мускулест мъж беше лежал три седмици и беше зависим от грижите на непознати хора, затова не мога да му откажа да излезе с достойнство – на краката си, без подкрепата ми от болницата, въпреки че това ни отне един час. Върнахме се в „Луссо”, където Кати започна да се суети и да пърха около нас като квачка, да проверява дали шкафовете са пълни, дали прането е изпрано и дали целият апартамент изглежда като в деня на откриването, преди някой да е живял в него. После й дадох няколко седмици почивка. Нуждаехме се от уединение в нашия дом. Трябваше да се погрижа за Джеси. Трябваше да го превърна отново в мъжа, когото познавам и обичам.
Първата седмица беше провал. Потоци от постоянни посетители заляха дома ни. Дори родителите на Джеси идваха. Отношенията им все още са малко странни и напрегнати, но виждам светлина в очите на съпруга ми, каквато не съм виждала никога досега. Различна е от блясъка на желанието или от гневните потъмнявания. Това е мир.
През тази първа седмица и полицията ни посещава много пъти. Вероятно беше прекалено рано, но Джеси настоя да отметнем този проблем в нашия живот, за да се върнем към нашето нормално съществуване. Патрик се отби заедно с бившите ми колеги и изрази искрени извинения, че ме е поставил в такава ужасна ситуация, но той нямаше как да знае, нито пък горката Сал. Тя напълно се е върнала към печалната, облечена с карирана пола Сал, но изглежда достатъчно доволна. Микаел се е отказал да закупи „Рококо Юниън” и Патрик предложи да ме върне на работа, но аз учтиво отказах, а Джеси не се опита да ме убеди в противното. Не мога да се върна на работа, а и не искам.
Следващите три седмици след тези трескава дни бяха пълни с постоянен контакт точно както го харесва Джеси. Взимахме вана всяка сутрин и се наслаждавахме на дълги разговори. Аз сменях превръзката му, а той втриваше масло в корема ми. Аз готвех закуска, а той ме хранеше (и двамата голи). Той четеше на глас наръчника за бременни, аз слушах внимателно. Той пропускаше пасажите, които биха успокоили нелепите му тревоги, а аз грабвах книгата от ръката му и му ги четях на глас. Той се мръщеше, аз се хилех. Той искаше много секс, но аз не исках да го нараня, което е ирония след постоянната ни битка по този повод, откакто забременях. Трудно е. Бушуващите ми хормони не ми дават мира.
Сега – четири седмици по-късно, съм просната с разперени ръце и крака на леглото в основната спалня на Рая. Гола съм и се наслаждавам на най-високото ниво на Седмото небе на Джеси.
— Удобно ли ти е?
Повдигам глава и откривам местоположението на моя господар, който стои на вратата на банята гол, също като мен.
— Не, защото ти не си тук с мен. – Потупвам матрака до себе си, а той ме поразява с усмивката, запазена само за мен. Но не ляга веднага. Разтваря краката ми и изпълзява между бедрата ми, после подпира свежо избръснатата си брадичка на растящия ми корем и поглежда към мен с тези великолепни зелени очи.