Също така ме обича в дантела.
Обръщам се към вратата, където виси роклята ми, и поглъщам с очи огромната шир от дантела и дантела с експлозии от малки перли, пришити тук и там. Усмихвам се. Ще спре да диша. Тази семпла рокля с нежни презрамки, гол гръб и пристегната талия ще накара моя господар да падне на колене.
Подценена елегантност.
Дантелата в цвят на слонова кост се спуска по дупето ми, обгръща бедрата ми и се дипли на пода по метър във всяка посока. Много и много дантела. Зоуи от „Хародс“ я намери. Разгадала е вкуса ми дори за обувките с токчета с цвят на слонова кост. Нищо претруфено, просто класически токчета на дизайнера Кристиан Лубутен.
Грабвам телефона от нощното шкафче. Почти пладне е. Трябва да се приготвя. След един час ще се срещна с Джеси в лятната стая, ще произнеса клетвите си и така ще се врека официално. Стомахът ми се преобръща на триста и шестдесет градуса… отново.
Измъквам се от халата и обувам бикини. После вземам дантеления корсет без презрамки в слонова кост, влизам в него, дръпвам го нагоре и го нагласявам. Едва скрива идеално кръглата синина на гърдата ми. Моя белег.
На вратата се почуква тихо. Времето ми за спокойствие и размисъл е свършило.
— Да? – извиквам. Надявам халата върху бельото и прекосявам апартамента.
— Ава, скъпа, облечена ли си? – Майка ми.
Отварям вратата.
— Обличам се и се нуждая от помощта ти.
Тя влиза и затваря след себе си. Изглежда зашеметяващо. Отказала се е от традиционния комплект рокля, сако и шапка на майка на булката и вместо това е украсила стегнатата си фигура с перлена сатенена рокля. Късата й коса е украсена с пера и перли.
— Съжалявам, скъпа. Тъкмо показвах на леля Анджела спа комплекса. Мисля, че ще попита Джеси за членство. Беше много впечатлена. Трябва ли ти членство за спа комплекса и фитнеса, или е само за гостите?
Свивам се на място.
— Само за гостите, мамо.
— Е, добре. Сигурна съм, че ще направи изключение за семейството. Баба ти и дядо ти щяха да помислят, че са в двореца Бъкингам, Бог да даде покой на душите им. – Опитва се да оправи косата ми, но аз избутвам ръцете й. – Успя ли вече да се напъхаш в бельото? – плъзга шоколадовите си очи нагоре и надолу по покритото ми с халата тяло. – Почти е време.
Отново се измъквам от халата и го просвам върху леглото.
— Да, трябва да го стегнеш. – Обръщам гърба си към нея и прехвърлям косата си през рамото. За две седмици с помощта на специален крем грижливите ръце на Джеси са изчистили всички следи от бичуването ми. Физическите белези ги няма, но онзи ден ще бъде вечно запечатан в ума ми.
— Добре. – Започва да прихваща кукичките. – Ава, трябва да видиш лятната стая. Изглежда невероятно красива. Имаш късмет, че ще се омъжиш на такова прекрасно място. Жените правят по две ипотеки, за да си позволят места като това.
Доволна съм, че не може да види лицето ми, защото на него е изписано болезнено неудобство.
— Знам. – Вече видях стаята и тя наистина изглежда красива. Теса, нашата сватбена агентка, се погрижи за това, но всяка част на имението излъчва великолепие, независимо дали има някакъв празник или не. Аз направих съвсем малко по подготовката на сватбата ми. Джеси ми представи Теса ден след като се съгласих да се омъжа за него. Малък признак, че моят предизвикателен мъж предварително я е бил наел да организира сватбата ни. Сватба, която трябваше да обсъждаме и договаряме като възрастни заедно. И съвсем удобно се оказа, че имението притежава лиценз за сватби1. Дори не попитах как го е постигнал. Единственото, което направих за собствената си сватба, беше да посетя Зоуи, за да си намеря рокля. Не изживях стрес от планирането, а само от мястото на сватбата.
[* Във Великобритания местата, на които се сключват граждански бракове, се нуждаят от специални лицензи. – Б. пр.]
— Така. – Мама ме обръща и връща косата ми на гърба. Гледа ме замислено и знам какво следва. – Скъпа, може ли майка ти да ти даде съвет?
— Не – отговарям бързо с лека усмивка.
Тя също ми се усмихва и ме накара да седна на края на леглото.
— Когато станеш съпруга, ти ставаш ядрото в живота на своя съпруг. – Усмихва се топло. – Остави го да мисли, че той командва! Остави го да мисли, че не можеш да живееш без него, но никога не му позволявай да ти отнеме независимостта или личността, скъпа! Мъжете имат нужда от галене на егото – смее се. – Харесва им да мислят, че те носят панталоните и трябва да ги оставиш да вярват в това.
Разтърсвам леко глава.
— Мамо, това не е необходимо.