— Но това беше рожбата на Кармайкъл. Не си го продал, когато майка ти и баща ти са искали да го продадеш. Защо сега?
— Защото имам вас тримата.
— Ти винаги ще ни имаш и без това. – В думите му няма логика.
— Искам вас тримата и не искам нищо да усложнява живота ни. Не искам да лъжа децата си за моята работа. Нямаше да им позволя да идват там, а това щеше да ограничи времето, което прекарвам с вас. Имението е пречка. Не искам никакви пречки. Аз имам минало, бебче, и имението трябва да остане в него.
Усещам неописуемо облекчение и усмивката, която изгрява на лицето ми, е доказателство за това.
— Значи те получавам за цял ден, всеки ден?
Свива рамене глуповато.
— Ако ме искаш.
Хвърлям се върху него и покривам с целувки цялото му красиво лице. Но бързо сядам отново, щом се сещам за нещо.
— Ами Джон и Марио? И Сара? Какво ще стане със Сара? – Не изпитвам лоялност към тази жена, а само състрадание, но не искам отново да се опита да се самоубие. Към Джон и Марио обаче изпитвам истинска обич.
— Говорих с тях. Сара ще приеме предложение за работа в САЩ, а Джон и Марио са повече от готови за пенсия.
— О! – казвам разбиращо, но подозирам, че всички те са получили приятна малка сума за услугите в имението независимо от начина, по който са служили. – А членовете ще подновят ли членството си при новите собственици?
Джеси се смее.
— Да, ако обичат да играят голф.
— Голф ли?
— Земите ще бъдат превърнати в голф игрище с осемнайсет дупки.
— Еха! Ами спортните съоръжения? – питам.
— Всички те ще останат. Ще бъде доста внушително. Няма да бъде много по-различно от моята структура, но частните апартаменти вече наистина ще бъдат превърнати в хотел, а общата стая ще служи за зала за бизнес конференции.
Мога да си представя, че ще бъде внушително.
— И това е краят?
— Да. Сега трябва да те приготвя за остатъка от деня ти. – Опитва се да стане, но аз го приковавам отново долу.
— Трябва да освежа белега ти – соча към гръдния му мускул, където съвършеният ми кръг почти е изчезнал, после поглеждам към собствената ми едва видима синина. – И ти трябва да поработиш върху моя.
— Ще го направим по-късно, бебче. – Вдига ме и ме поставя на крака. – Иди си вземи душ! – Шляпва задника ми, като ме праща към банята. Тръгвам, без да се оплаквам. На лицето си имам глупава усмивка. Няма имение, няма Сара, а Джеси е само мой… и на бебетата.
* * *
Накисвам се под прекрасния горещ душ и се обръсвам навсякъде, после изсушавам грубо косата си и започвам да ровя в гардероба за някакви дрехи.
— Вече ти избрах нещо – казва Джеси зад мен. Обръщам се и виждам, че е облякъл свободни шорти за плуване и държи в ръце къса дантелена лятна рокля.
— Малко е къса, нали? – разсъждавам и прокарвам очи по нежната дреха с тънки презрамки и разкроени поли.
— Ще направя изключение. – Свива рамене и я разкопчава, после я задържа пред краката ми. От това изявление заключавам, че няма да ходим на публично място. Гледам го как коленичи, за да ме напъха в роклята, после ме закопчава и отстъпва назад, хванал замислено брадичката си в ръка. – Сладка е – кимва одобрително, хваща ръката ми и ме повежда към двойната врата, която води към верандата.
— Трябват ми обувки.
— Ще шляпаме във водата – отхвърля тревогата ми и ме повежда през верандата,
после по тревата, докато стигаме до портата, която води към плажа.
— Може ли да шляпам по гръб? – питам дръзко и той спира. Поглежда ме с развеселени очи.
— Бременността прави чудесни неща с теб, госпожо Уорд.
Знам, че челото ми се е набръчкало.
— Винаги те искам толкова силно.
— Знам. Липсва ти нещо – казва, след което вади една кала иззад гърба си и я затъква зад ухото ми. – Много по-добре.
Вдигам ръка и опипвам свежия цвят. Усмихвам се на Джеси малко смаяно, но съм прекалено доволна, за да разпитвам. Той ми намига, целува бузата ми и ме повежда. Обръща се, щом стига до стъпалата, за да е сигурен, че ще ги взема внимателно.
— Внимавай с това парче нацепено дърво! – казва и сочи назъбения край на едно от стъпалата. – Внимавай!
— Тогава трябваше да ме оставиш да си обуя обувки – оплаквам се, пропускам стъпалото и скачам на следващото.
— Ава, без скачане! – пухти той. – Ще разтърсиш бебетата.
— О, я млъкни! – смея се и скачам по останалите стъпала, докато краката ми не потъват в топлия златен пясък. – Хайде! – затичвам се по брега, но скоро вдигам глава от краката си, за да погледна къде вървя, и спирам на място.
Всички ме гледат. Всички до последния. Очите ми проследяват редицата хора и забелязвам всички, които познавам, включително семейството на Джеси. Ахвам и се обръщам. Джеси стои зад мен и ме гледа с усмивка.