Стигам до долу, бързо се поглеждам в огледалото и се усмихвам. Изглеждам все по-добре. Все още съм красив и тя все още не може да ми устои. Животът е ужасно хубав.
— Тате!
Обръщам се и всичко в мен се разтапя, докато гледам как момченцето ми тича надолу по стълбите. Тъмнорусата му коса е рошава купчина около красивото му личице.
— Хей, рожденико! – Зелените му очи проблясват, докато се изстрелва към мен, красивият хулиган. – Полека! – смея се, когато се забива в мен и запълзява нагоре по тялото ми.
— Познай какво! – Очите му са ококорени от вълнение.
— Какво? – Интересът ми не е престорен. Наистина съм любопитен.
— Нана Лизбет каза, че може да спим в нейната къща довечера. Утре ще ни води в зоологическата градина!
Опитвам се да скрия недоволството си и да покажа вълнение, равно на неговото.
— Нана Лизбет живее прекалено далеч, а тате обича да ви води сам в зоологическата градина – казвам. Хвърлям го върху раменете си и се обръщам към огледалото. – Виждаш ли колко сме красиви?
— Знам – отговаря пренебрежително, което ме разсмива. – Нана и деди живеят на десет минути. Проверих на телефона на мама.
Бързо ми се напомня, че моята скъпоценна тъща наистина живее на десет минути. Красотата на Нюкий не можа да задържи Елизабет и Джоузеф далеч от внуците им, или по-точно казано от моите бебета.
— Хей, мислех си – опитвам смяна на темата или тактика за отвличане на вниманието, все едно. – Трябва отново да отидем на ски – говоря с прекалено ентусиазиран глас с надеждата да го заразя.
— Вече чакаме гости. – С малките си ръце хваща челото ми и те покриват бръчката, която току-що е заела мястото си.
— Така ли?
— Да, мама каза така и каза да не те слушаме, ако се опиташ да ни отклониш от купона.
Раменете ми хлътват и си отбелязвам наум да уредя едно наказателно чукане на малката заговорничеща изкусителка.
— Мама има нужда от парите на тате, за да го направи – безсрамен съм.
— Защо не искаш да имаме купон, тате? – Малкото челце е същото като моето в бръчкането и веднага започвам да се чувствам като гадняр.
— Искам, приятел. Просто не обичам да ви деля – признавам.
— Ти също може да играеш – навежда се и целува грубата ми буза. – Мама ще е доволна.
— Защо? – Знам защо ще бъде доволна. Осуетила е маневрите ми. Наказателните чукания стават две – едно за това, че е провалила подмолните ми планове, и едно за самодоволството й.
— Защото не си се обръснал. – Потрива длан по бузата ми няколко пъти и аз се усмихвам на моя красив малък мъж, после тръгвам към кухнята.
Спирам на вратата и няколко минути гледам моя ангел. Тя неистово разбърква някаква кафява гадост в голяма купа, а идеалната извивка на задника й ме кара да се прехласна. Абсолютно съвършенство. Моят малък мъж не ме тормози да продължа напред. Просто седи щастливо на раменете ми и чака омагьосаният му баща да тръгне отново. Свикнал е с моите мечтателни състояния, особено когато майка му е наблизо. Нямам никаква шибана представа какво съм направил, за да заслужа тази жена и тези красиви деца, но няма да споря с боговете на съдбата.
— Мамка му! – ругае тя, когато едно топче шоколад излита и се озовава на маслинената й буза.
— Мамо! Внимавай с езика!
Тя се обръща, въоръжена с дървена лъжица, покрита с шоколад, и се намръщва на ухиленото ми лице, после обръща големите си кафяви очи към сина ни.
— Съжалявам, Джейкъб.
Усмивката ми се разширява, а тя се намръщва още по-силно. Толкова съм самодоволен, но знам, че ще си платя по-късно. Тя не може да се прави на непокорна малка изкусителка, когато бебетата са наоколо, и това ми харесва.
— Какво правиш, бебче? – вдигам Джейкъб от раменете си и го поставям на един стол. Подавам му телефона, за да си играе, после се отправям към хладилника и вадя буркан фъстъчено масло.
— Шоколадови бонбони с фъстъчен пълнеж. – Ава е изнервена, но аз не й предлагам помощта си. Тя знае, че съм абсолютна нула в готвенето и няма да я улесня. За следващата година предричам ски.
Зад нея съм, гледам надолу към купата и си мисля, че може да си остана с бурканите. Бог да я благослови, опитала е милион пъти, но изобщо не може да настигне знаменитите шоколадови бонбони с фъстъчен пълнеж на мама.