— Колко буркана от фъстъченото ми масло изхаби за това? – питам. Притискам се към гърба й и не пропускам възможността да докосна с устни врата й. Тя мирише прекалено хубаво.
— Два – избутва купата. – Искам Кати да се върне.
Засмивам се и я завъртам. Притискам я към плота, а тя размахва дървената лъжица в лицето ми. Втвърдявам се, по дяволите. Не мога да го спра. Навеждам се, гледам как тя ме гледа и облизвам бузата й.
— Не започвай нещо, което не можеш да довършиш, Уорд! – прошепва тя с дрезгав и съблазнителен глас. Вече съм твърд.
„Мамка му!”
Избутва ме с многозначителна усмивка.
— Трябва да довърша това. Гостите ще започнат да идват. – Отново е самодоволна, с което си спечелва трето наказателно чукане. Тя знае какво прави, знае, че няма да има обратно броене или прегазване, при положение че бебетата са наоколо.
Или бебе.
— Къде е Мади? – дискретно намествам панталона върху слабините си, преди да се обърна към момченцето ми, което няма представа какво става около него. Не е необичайно да вижда, че тате обича мама. Но трябваше сериозно да поработя върху самоконтрола си.
Джейкъб не вдига поглед от телефона ми, но виждам, че малкото му личице се сгърчва от погнуса.
— Облича си роклята. Цялата е на волани. Нана я купи.
Извъртам очи, защото знам, че момиченцето ми ще изглежда така, сякаш около него се е взривила машина за захарен памук.
— Защо майка ти мисли, че моята дъщеря трябва да изглежда като нападната от розова фурия? – Сядам до Джейкъб и слагам буркана между нас, за да може да си взима. И той го прави. Топчестият му малък пръст се гмурва право вътре и загребва голямо количество. Гърдите ми се издуват от гордост и аз въздишам около пръста в устата ми. Поглеждам към Ава за отговор.
Веждите й са вдигнати високо, докато клати глава към Джейкъб с топла усмивка, но когато се обръща към мен, вече не се усмихва. Какво съм направил?
— Не я дразни, Джеси!
— Няма! – смея се. Мамка му, ще го правя и ще се наслаждавам на всеки момент.
— Нана те нарича заплаха. – Джейкъб поглежда към мен, а пръстът му все още виси от устата. – Каза, че винаги си бил и винаги ще бъдеш. Вече го приема. – Той свива малките си рамена.
Избухвам в смях и сега Ава се смее заедно с мен, замечтаните й шоколадови очи проблясват, а сочните й устни ме умоляват да ги завладея. Тогава маха престилката и разкрива стегнатата си дребна фигура. Вече не се смея. Задъхвам се и пъхвам ръка под масата, за да се опитам да се овладея. Това е постоянна битка.
— Харесвам роклята ти. – Плъзвам лениво очи по цялата дължина на тясната черна рокля, докато планирам как да я съблека по-късно. Може да съм добър и да й позволя отново да я облече, тя наистина изглежда невероятно в нея, но знам, че няма да съм в състояние да се заема с плановете си до доста по-късно.
— Ти харесваш всички рокли на мама – обажда се Джейкъб уморено и аз откъсвам поглед от тялото, което ме подлудява от желание.
— Така е – съгласявам се и разрошвам разбърканата руса коса. – Като говорим за рокли, ще отида да намеря сестра ти.
— Добре – съгласява се, отново се втренчва в телефона ми и пак топва пръста си.
Скачам и отивам да търся Мади. Прескачам стъпалата по две и нахлувам в гъмжащата от розово стая. – Къде е рожденичката ми?
— Тук! – изписква тя и се появява от къщата си за кукли.
Едва не се задавям.
— Няма да носиш това, госпожичке!
— Напротив, ще го нося! – изтичва през стаята, когато тръгвам към нея.
— Мади! – Какво става, мамка му? Тя е на пет! На пет шибани години. Къде е това шибано воланесто нещо?
— Мамо! – пищи тя, когато хващам глезена й на леглото. Може да опищи шибаната къща. НЯМА да носи това нещо. – Мамо!
— Мади, ела тук!
— Няма! – изритва ме. Малката мръсница ме изритва и се изстрелва от стаята, като оставя сринатия си на купчина стресиран баща върху розовото пухкаво легло. Бях победен от петгодишно момиченце. Но това момиченце е дъщеря на моята красива съпруга. Прецакан съм.
Вдигам се и се оправям, после хуквам след нея.
— Не тичай надолу по стълбите, Мади! – крещя и направо се хвърлям надолу след нея. Гледам как малкото й задниче в тесни панталонки изчезва в кухнята, докато търси подкрепление от майка си.
Бия спирачки и гледам как се катери по тялото на Ава.
— Какво става? – пита Ава и ме поглежда така, сякаш съм си изгубил ума. Може и да съм.
— Погледни я! – размахвам ръце към момиченцето си като умопобъркан. – Виж!
Ава я поставя на пода и кляка долу. Избутва шоколадовите вълни на моето бебче