през рамото й и дръпва надолу ръба на тази нелепа къса тениска. Може да я дърпа колкото шибано иска. Няма да остане на тялото на моето бебче.
— Мади. – Ава е преминала в умиротворяващ режим. Нещо, за което вероятно аз трябваше да се сетя, преди да изтърся смъртоносните думи. Трябваше да съм се научил досега никога да не казвам „не” на Мади. Това е шибаното правило номер едно. – Тате смята, че тениската ти е малко малка.
— Смятам – намесвам се само за да изясня. – Прекалено малка.
Моята малка госпожичка ми се мръщи.
— Той е неразумен.
Ахвам и насочвам обвинителен поглед към Ава. Поне има приличието да изглежда виновна.
— Виждаш ли какво си направила?
— Тате командва – припява Джейкъб, като срязва всяка възможност, която имах, да спечеля точка.
Този път Ава ахва.
— Трябва да помниш, Уорд, че тези малки ушички чуват всичко.
Постъпвам разумно и си затварям устата. Жена ми не може да скрие раздразнението си и не го очаквам от нея. Очаквам да махне това жалко подобие на тениска от дребното тяло на момиченцето ми.
— Той не може да казва какво ще облека! – изстрелва Мади през кухнята, а пухкавите й ръчички се скръстват върху малките гърди. Поглеждам към моята непокорна изкусителка и виждам, че не успява да скрие красивата си усмивка.
„Мамка му!” Мушвам ръце в косата си. Скоро няма да ми остане нищо от нея, особено когато Ава се заеме с него. Моментално забравям смущението си и се усмихвам. Почти усещам как Ава дърпа косата ми, докато забивам члена си в това красиво тяло. Но бързо се връщам към реалността. Моята малка госпожичка забива недоволни кафяви очи в мен.
Гледам как Ава я увещава, после хваща малките й рамене и я обръща към мен.
— Мади е готова на компромис. – Ава килва глава настрани и в погледа й се чете „угоди й”.
От това не се чувствам по-добре. Угаждал съм на Мади преди и в резултат трябваше да я изнеса от супермаркета на рамо, докато тя опищяваше магазина и ме риташе до смърт. Обръщам към Ава умолителен поглед и се цупя като идиот, но тя само поклаща глава и нежно побутва моята своенрава госпожичка към мен.
Мади ми се усмихва и протяга ръчички към мен, за да я взема. Топи шибаното ми сърце. За Бога, какво ме очаква в идните години? Ще бъда плешив или може би мъртъв. Или може да съм в затвора, защото ако някое малко лекенце я пипне, ще му изтръгна шибаното сърце. Грабвам я и оставям Ава да помага на моето сговорчиво момче да си обуе кецовете.
— Татко, трябва да се успокоиш. Ще си докараш инфаркт – сгушва се във врата ми и моята бясна, откачена любов към непокорната ми госпожичка се връща с пълна сила. Но жена ми вече е заслужила четвърто наказателно чукане за деня.
— Тате! А ти трябва да спреш да слушаш майка си. – Качвам стълбите бързо и нахлувам в стаята й, като я хвърлям на леглото. Сърцето ми се пръска, докато я слушам да пищи доволно. После се изправя и започва да подскача нагоре-надолу по леглото, а дългите й шоколадови кичури летят навсякъде. – Така – потривам ръце в опит да направя това, което съм на път да предложа, вълнуващо. Къде ще намеря дънките и пуловерите й? Отварям розовите врати на гардероба й и започвам да оглеждам закачалките. Ръцете ми веднага попадат на нещо пълно и накъдрено. Вадя го и вдигам ужасното нещо. Лицето на Мади копира моето отвратено изражение. – Баба ти трябва да спре да ти купува рокли.
— Знам – сяда и кръстосва крака. – Ще я прегазиш ли днес, татко?
— Тате! – отвръщам и набутвам роклята на най-горния рафт с въздишка. – Възможно е.
— Смешно е – Мади се кикоти.
— Знам – вадя сладка малка моряшка рокличка. Няма ръкави, но ще намеря жилетка. – Ами тази?
— Не, татко.
— Тате! Ами тази? – показвам й лимоново, дълго до глезените брокатено нещо, но тя поклаща непокорната си малка глава. – Мади – въздъхвам, – ти няма да носиш това – Боже, дай ми сила бързо, преди да съм извил упорития й малък врат.
— Ще нося чорапогащник. – Тя скача и отваря чекмеджето на розовия си скрин. – Ето този – казва и вдига някакво бонбонено раирано нещо.
Накланям глава в благосклонно кимване. Мога да приема това.
— Ами тениската?
Тя поглежда надолу и гали малкото си коремче.
— Тази ми харесва.
— Тогава какво ще кажеш да купим една в по-голям размер? – правя компромис. Дръпвам ментовозелена тениска с дълги ръкави, покрита със сърчица, и я вдигам, целият горя от желание и се усмихвам. – Аз обичам тази. Направи тате щастлив! – цупя се, мамка му, като тъжен и отчаян идиот, а виждам, че нейният петгодишен ум също смята, че съм идиот.
— Добре – въздъхва тежко. Това е глупаво. Тя е тази, която угажда на мен.