— Защо дъщеря ти трябваше да бъде като теб? – вика през моравата към мен.
Едва не изплювам бирата си.
— Като мен ли?
— Да, като теб. Предизвикателна.
Смея се. Сигурно се шегува.
— Мисля, че ще откриеш, че моята малка дама е копие на твоята дъщеря. Тя е абсолютно непокорна.
Елизабет пухти, докато оправя блузата си, после се отправя към кухнята, за да помага на Ава. Предизвикателна ли? Глупавата жена не знае за какво говори.
Оставям мама с Амалия и Дейвид и отивам при приятелите ни, които без никаква изненада са се настанили на бара.
— Мой човек! – Сам ме тупва по гърба, а Джон кимва, докато се навеждам, за да може Кейт да целуне бузата ми.
— Всички ли са добре? – питам и се сривам на един от столовете. – Къде е Дрю?
Кейт се смее и сочи надуваемия замък, където Дрю се провира през купищата деца, за да намери дъщеря си.
— Иска да е сигурен, че Джорджа ще се върне при майка си без рани и синини.
— Като говорим за деца – соча с бутилката между Кейт и Сам. Не мога да сдържа сериозното си изражение, когато тялото Джон започва да се тресе и цялата къща започва да вибрира от този дълбок смях.
— Джеси – въздъхва Кейт, изтощена от постоянния ми въпрос. – Казах ти. В това тяло няма и грам майчински инстинкт.
— Справяш се с моите бебета съвсем добре – посочвам. Страхотна е с тях.
— Да, защото ви връщам прелестните създания, щом ми омръзнат – ухилва се. Аз също се усмихвам и вдигам бутилка, за да се чукна с нея.
— Ще потърся съпругата си. – Ставам отново, нетърпелив да я открия и да й съобщя точно какво планирам да направя с нея по-късно.
Къде е тя?
Откривам я в кухнята с Кати, която е поела подготовката на храната.
— Ето го моето момче! – изпява старата ми икономка. Повдига се, за да целуне бузата ми, после излиза от кухнята с поднос, пълен с малки сандвичи с изрязани корички. – Ще кажа на Клайв да събере децата. Какъв прекрасен ден!
Гледам как излиза. Обръщам се бавно, докато откривам това, което търся. Ава ме наблюдава внимателно и очите й се замъгляват. Никога няма да ми се насити.
— Липсваше ми. – Тръгвам напред и оставям бутилката на плота. Кърпата пада от ръцете й и Ава се обляга на плота, сякаш ме приканва, малката изкусителка.
Не съм нежен. Грабвам я и я приковавам към стената, а устата ми открива сладката плът на врата й.
— Джеси, недей! – въздиша тя и се извива към гърдите ми.
— По-късно ще разкъсам тази рокля и ще те чукам до следващата година.
Тя стене, вдига голото си коляно и потрива леко твърдия ми член.
Контрол, контрол, контрол. Шибан контрол!
— Дадено – мъдро се съгласява тя. Не че има избор. Където и когато, знае го. Но не сега, мамка му!
Ръмжа от безсилие и откъсвам тялото си от нейното.
— Обичам те, по дяволите!
— Знам. – Усмихва се, но от това очите й не заблестяват както обикновено.
— Какво има, бебче? – Навеждам се, за да изравня лице с нейното. – Кажи ми!
Тя въздиша и ме поглежда почти нервно.
— Иска ми се Дан да беше тук.
Нужна е цялата ми любов към тази жена, за да не изръмжа от безсилие. Мамка му, тъпакът ми струваше почти половин шибан милион, откакто го познавам, не че някога ще споделя това с Ава. Тя знае за първото плащане, но не и за последвалите
две. Само ще се притесни. Той просто не може да не си навлича белята.
— Прекалено тежко е за него – казвам това, което знам, че ще я успокои. – С Кейт и Сам, знаеш…
— Знам – съгласява се. – Държа се глупаво.
— Не, не се държиш глупаво. Целуни ме, жено! – Трябва да отвлека вниманието й. Тя не губи време. Веднага се нахвърля върху мен, стене в устата ми и дърпа косата ми. Винаги действа. – Вкусът ти е прекрасен – ръмжа. Мамка му, ще си изгубя ума. Захапвам устната й и притискам хълбоци към извивките на идеалното й тяло. – Ще ги разкарам – заявявам. – Натрапници!
Тя се усмихва с онази нейна усмивка и аз се втвърдявам още повече.
— Престани да се държиш неразумно! – смее се. – Това е денят на твоите бебета.
— Няма нищо неразумно в това да искам теб и бебетата ми само за себе си. – Опитвам се да се съсредоточа върху охлаждането на бясната си ерекция, но докато тялото ми е притиснато в Ава и очите й ме молят да я обладая, това е напълно невъзможно. – Не мога да те гледам – мърморя. Отстъпвам и излизам от кухнята рязко, преди да съм я навел върху плота.
На път съм да приключа купона.
Направо изритвам последните гости навън. Оказват се родителите на Ава. Те ще вземат децата за през нощта, затова съм почти деликатен. Навеждам се над задната седалка на колата на Джоузеф. Сърцето ми тупти щастливо от кикота на моите бебета, когато ги обсипвам с целувки едно по едно.