— Или си се научила да овладяваш лошия си навик, или ми казваш истината. – Дръпва роклята от раменете ми и я сваля в краката ми, за да мога да изляза от нея.
— Казвам истината – обръщам се към него. Той се изправя и отива до вратата, за да я закачи. – Мисля, че след като се видяха, спомените се събудиха, това е.
— Спомени? – пита той и се връща при мен.
Обръща ме, за да стигне до корсета ми.
— Не бяха един за друг – казвам. – Познаваш Кейт, а Дан не е най-търпеливият мъж на планетата. Скараха се ужасно. И за двамата беше най-добре, че той замина.
— Но сега се е върнал.
— Да, но скоро ще замине пак. Ами Кейт и Сам? – Това е още едно бедствие, което предстои да се случи.
— Казах ти, не е наша работа.
— Но тя е член на имението – в гласа ми прозвучава обвинение. – Защо го позволи?
— Не е моя работа да питам потенциалните членове защо искат да се присъединят. Проверявам за криминално досие, медицински проблеми и финансова стабилност. Ако могат да платят, чисти са и нямат сериозни престъпления, влизат. Не провеждам терапевтични сесии, за да търся подбудите им, Ава.
Мръщя се.
— Членовете могат да чукат какво ли не между посещенията си в имението и да хванат нещо или да бъдат арестувани за насилие. Как ще разбереш?
— От тях се изисква да провеждат месечни изследвания и аз получавам редовни доклади. Това не са проблеми, които могат напълно да бъдат избегнати, но ги контролираме по възможно най-добрия начин. Не допускаме секс без презерватив, а откровеността е част от споразумението. – Джеси стига до последното копче и сваля корсета ми. – Тези хора са уважавани членове на обществото, Ава.
— Които обичат да правят извратен секс с непознати и ползват странни приспособления? – мърморя.
— Не е моя работа.
Това е. Негова работа е, а е било и негово удоволствие. Посоката на мислите ми ме кара да потръпна и се опитвам да се съсредоточа върху усещането, което Джеси ми причинява, докато събира косата ми и я отмества настрани. Горещите му устните върху тила ми ги прогонват напълно. Потрепервам и той се засмива.
— Тя ще бъде наранена – казвам тихо.
Ръката му трепери около голия ми корем, докато ме придърпва към себе си. Вече съм повече от будна.
— Какво те кара да мислиш така?
Раменете ми се напрягат.
— Знам, че го харесва.
Хълбоците му се придвижват напред и той се потрива в мен лениво и целеустремено.
— А аз знам, че Сам я харесва.
Стена, когато се навежда и се притиска към мен, приближавайки уста до ухото ми. Дори няма да си давам труда да звуча незасегната.
— Тогава защо не могат да се срещат като обикновена двойка? – вдишвам.
— Не е наша работа – прошепва.
Това е. Този глас, тези проклети хълбоци и ясните очертания на гърдите му през костюма ме довършват напълно. Обръщам се и пристъпвам срещу него, като го бутам към леглото.
— Този брак ще бъде консумиран. – Бутвам го на матрака и се покатервам, за да възседна хълбоците му. Той ме гледа напълно развеселен. – Господин Уорд, поемам командването. Възражения?
Ухилва се.
— Разполагай се, бебче! Но, моля те, внимавай с езика!
— Езика – прошепвам. Протягам ръка и сграбчвам вратовръзката му. Дръпвам я към себе си и той е принуден да седне, за да не бъде задушен. Очите му се разширяват
тревожно, когато доближавам нос до неговия. – Кой командва? – питам тихо.
— Изглежда, че ти, засега. – Потиска усмивката си. – Недей да свикваш!
Аз също се усмихвам и притискам устни към неговите. Стенем едновременно. Притискам тяло към неговото и го връщам обратно на леглото, докато се целуваме в пълна хармония. Свързани сме по такъв невероятен начин. Аз знам какво иска той и как го иска, въпреки че се бори със себе си. Напоследък получавам прекалено много от нежния Джеси, но сега ще оправя това. Откъсвам се от устните му и си проправям път към врата му. Наслаждавам се на големите му ръце, които се плъзгат по голия ми гръб, но не и на металните белезници, които висят от едната.
— Проклета да си, жено! – стене.
— Не ме ли искаш? – дразня го. Гризвам ухото му и правя влажни кръгове с език в трапчинката под меката част. Ароматът му е опияняващ.
— Не задавай глупави въпроси! – Повдига се към мен и знам, че ще ме превърти, ще поеме контрола и после вероятно ще се наложи да правим сънлив секс, затова го притискам с тялото си.
— О, не, Уорд. – Гледам как гърдите му се повдигат. Зашеметяващото му лице е изопнато. Очевидно се бори с инстинкта да поеме контрола, но аз не отстъпвам. Знам, че може да ме обърне по гръб за част от секундата, и то с много малко усилие, но няма да го направи. Освен че е прекалено нежен с мен, се опитва да докаже, че може да отстъпва властта и да е разумен. Опитва се прекалено силно… но се проваля.