Пресягам се и хващам ръката му. Той гледа внимателно как я вдигам, белезниците подрънкват от китката му. Поглеждам го в очите, за да преценя реакцията му, и откривам в тях съгласие и разбирателство. После ръката му се напряга. Дръпвам нежно, но той не ми дава да я насоча натам, накъдето искам. Това е истинската проверка. Знам как се чувства, когато не е в състояние да ме достигне, но този страх е неразумен и неоправдан и трябва да го преодолеем. Дръпвам отново с леко вдигнати вежди и той неохотно ме оставя да преместя ръката му до таблата на леглото.
— Няма да ме оставиш този път – пъшка той. – Обещай, че няма да ме оставиш!
— Ако обещаеш, че няма да побеснееш. – Щраквам белезниците върху дървената пръчка и поглеждам към него. – Не се вбесявай на мен!
Поклаща глава едва и поема дълбоко въздух. Знам колко е трудно за него.
— Целуни ме! – заповядва рязко.
— Но аз командвам – напомням му.
— Боже, бебче, не прави това по-трудно, отколкото вече е! – Пресяга се със свободната си ръка и хваща рамото ми. Дръпва ме надолу, така че отново съм върху гърдите му. Устните ми притискат неговите и прекрасната му уста ме поглъща. Прав е. Не трябва да го правя по-трудно. Ще караме полека.
Оставям го да прави каквото иска с устата ми. Заравям пръсти в косата му и подръпвам тъмнорусите рошави кичури. Езиците ни се движат в пълен ритъм. Решена съм да се справя с тази негова тревога, но след краткото ми посещение в болницата това ще отнеме време. Започвам да разхлабвам вратовръзката му, докато ме целува, и я изтръгвам от врата му, а после се заемам с копчетата на ризата му и накрая прекрасните му твърди гърди се озовават под дланите ми.
Целувам го бавно и се отдръпвам, а той изръмжава. Джеси стиска очи, но аз пренебрегвам очевидното му недоволство и започвам да прокарвам пътека с устни надолу по врата му, по гърдите и по твърдия корем, докато накрая стигам до ципа на панталоните му. Прокарвам нос по дължината на члена му през панталоните и тазът му подскача нагоре. От устата му се откъсва приглушен рев. Планът ми действа. Ще го докарам до безумие и когато го пусна, ще бъде необуздан и ще ме чука до безсъзнание, надявам се. Имаме да наваксваме прекалено много здраво чукане.
Ръката му се озовава на главата ми и дръпва леко косата ми. Усмихвам се на себе си самодоволно, после откопчавам копчето на панталона и бавно дръпвам ципа надолу. Плъзвам ръка в боксерките му и стисвам здраво твърдия му като камък член.
Тазът му отлита нагоре и металът на белезниците издрънчава шумно.
— Мамка му, Ава! По дяволите! – Повдига главата си нагоре и ме пронизва с отчаян, жаден поглед. – Устата, сега!
Изпълзявам обратно нагоре по тялото му и сграбчвам бузите му в дланите си.
— Искаш да те поема в устата си. – Притискам устни към неговите… здраво.
— Направи го!
— Кой командва, Джеси? – Захапвам устната му и той стене.
— Ти, бебче. Устата!
Усмихвам се и се спускам обратно надолу. Освобождавам члена му и прокарвам дразнеща мокра следа нагоре по цялата му дължина.
— О, мамка му! – пъшка той. – Боже, Ава! Устата ти е възхитителна.
— Добре ли е? – питам и го поемам до половината, преди да се отдръпна.
— Твърде добре. Знаех, че има причина да се оженя за теб.
Впивам зъби в плътта му предупредително.
— До края?
— Направи го!
Обвивам устни около него и го поемам чак до края, докато не се опира в дъното на гърлото ми. Той стене шумно и слабините му се повдигат. Опитвам се да отпусна устата си, да приема нашествието, но рефлексът ми ме проваля и внезапно започва да ми се повръща.
Какво, по дяволите?
Пускам го бързо и скачам от леглото. Стомахът ми се свива в конвулсии, по челото ми избива пот. Ще повърна. Отлитам в банята и се сривам пред тоалетната чиния, после изпразвам съдържанието на стомаха си, като се опитвам да държа косата си назад, докато повръщам.
— Ава! – крещи той. Белезниците започват да дрънчат силно. – Ава!
— Аз съм… – отново повръщам. Давя се, когато се опитвам да говоря, да го уверя, че съм добре. Мамка му, трябва да го освободя.
— Боже, Ава! – упоритото дрънчене на метал в дърво отеква из апартамента, придружено от паникьосаните викове на Джеси. – По дяволите, АВА!
Не мога да говоря. Гърлото ми е блокирало, очите ми се пълнят със сълзи, а стомахът ме боли от напъните. Какво ми става, по дяволите? Едва бях започнала. Поемала съм го безброй пъти по този начин и никога не се е получавало така. Мамка му, чувствам се слаба. Откъсвам тоалетна хартия и попивам челото си. Наистина трябва да се стегна и да отнеса задника си там, за да го освободя, преди да получи сърдечен срив.