— Ава! – чува се още дрънчене, последвано от силен трясък, и Джеси нахлува в банята с разтворена риза, сако и разкопчани панталони. На лицето му е изписан ужас. Отново го направих. В опита си да го накарам да види колко нелепо прекалено и ненужно покровителствен е той направих нещата още по-лоши. Добре съм. Просто не мога да спра да повръщам. Главата ми увисва отново над тоалетната. Поредните болезнени спазми ме правят неспособна да говоря.
Опитвам се да махна с ръка към него, за да го успокоя, че съм добре, но бързо хващам отново тоалетната чиния и стискам, докато продължавам да се давя и задушавам.
— Исусе, бебче! – Разтревожен е, невротичният глупак. Само ми е прилошало. Усещам го близо зад себе си. Събира къдриците ми, държи ги назад и разтрива гърба ми. Не мога да се контролирам. Сигурно съм отровена, няма какво друго да е.
— Добре съм. – Избърсвам лице и разтривам с длани бузите си, когато усещам, че няма какво повече да повърна.
— Очевидно – мърмори сухо. – Дай да те погледна!
Обръщам се с въздишка и виждам, че е седнал зад мен.
— Още ли искаш да ме чукаш? – питам в опит да успокоя явната му тревога. Повече няма да се опитвам да го успокоявам заради загрижеността му и за добруването ми. Провалям се ужасно всеки път.
Извърта очи.
— Ава, моля те!
— Съжалявам.
— Ти ще ме убиеш, кълна се. – Избутва косата от лицето ми. – Добре ли си?
— Не. Гади ми се. – Сривам се напред и бузата ми се сблъсква с голите му гърди там, където ризата е разтворена.
— На какво мислиш, че се дължи това? – пита той тихо.
Сковавам се. Наистина още не съм готова да се справя. Не съм готова да го разкъсам на парчета за това, че криеше хапчетата ми. Нямам енергията точно сега, затова държа устата си затворена. Но трябва да извадя глава от пясъка и да се изправя срещу реалността – реалност, в която най-вероятно съм бременна. Животът ми ще бъде ад следващите около осем месеца – чист, мъчителен, непоносим ад.
— Заведи ме в леглото, моля те!
Чувам как въздъхва дълбоко. Очевидно демонстрира безсилие. Няма да ми позволи да живея още дълго в отрицание, но нуждата му да се грижи за мен ме отървава. Джеси става и ме дръпва нагоре.
— Ти си най-вбесяващата жена на шибаната планета. Искаш ли да си измиеш зъбите?
— Да, моля!
Усмихва ми се и прокарва пръсти по бузата ми.
— Всичко ще бъде наред.
Дали? Наред за него. Той получава каквото иска, въпреки че защо го иска е мистерия, но ще ровя в тази територия, когато не се чувствам безнадеждна и слаба.
— Добре – съгласявам се немощно и зървам висящите от китката му белезници… и огромна червена плюска. – Джеси! Какво си направил? – Грабвам ръката му и я
обръщам. Откривам, че вътрешната част на китката му е украсена с жестоки червени белези. Вдишвам шокирано. Мамка му, това изглежда болезнено.
Той дръпва китката си от ръката ми, сваля белезниците и ги хвърля на пода.
— Ти караш сърцето ми да бие, бебче, но можеш да го накараш и да спре. – Поклаща глава и ме вдига на плота. – Каза, че не можеш да живееш без мен, нали?
— Да.
Присвива обвиняващо очи.
— Тогава престани да се опитваш да ме убиеш!
Усещам как на лицето ми изплува усмивка.
— Ти си крал на драмата.
— Няма нищо драматично в това да се тревожа, когато жена ми повръща, след като току-що съм пъхнал члена си в устата й.
Избухвам в смях. Отмятам глава назад, затварям очи и се смея. Много здраво. Дори ми потичат сълзи. Пристъпът на повръщане е сменен от пристъп на смях. Не мога да спра и той не прекъсва кикота ми. Оставя ме и чака търпеливо да овладея смеха си, докато стои с четка за зъби пред устата ми.
— Извинявай – кикотя се. – Наистина съжалявам. – Обърсвам очи и се взирам право в чифт зелени любопитни очи. Той е повдигнал вежди и е захапал долната си устна. – Но е много смешно.
— Радвам се, че ти е забавно. Отвори уста!
Отварям уста и той се заема да измие зъбите ми вместо мен. Обичайната бръчка на съсредоточаване заема мястото си на челото му. Щом свършва, прокарва мокра кърпа по челото ми, после ме вдига и ме отнася до леглото. Очите ми се разширяват, когато виждам таблата. Разрушена е и от нея висят парчета нацепено дърво. Потрошил е леглото.
— Влизай под завивките! – Поставя ме на ръба и аз не губя време и се сгушвам. Въздишам доволно.
Обръщам се и го гледам как се съблича. Алчният ми поглед поглъща съвършенството му.
— Не мога да повярвам, че прекарвам първата нощ като твоя съпруга в една от стаите ти за мъчения. – Неприятната мисъл ме кара да се размърдам леко и внезапно започвам да се чудя кой е бил в това легло и какво е ставало. Искам да се махна.