— Никой не е спал в това легло, Ава. – Знае какво мисля.
Мръщя се.
— Така ли?
Усмихва се, докато съблича ризата си.
— Никой не е влизал в тази стая, откакто те притиснах тук. – Наблюдава ме внимателно. Спомних си деня, когато се озовах в капан. – А леглото е ново.
— Наистина ли? – изтърсвам, леко шокирана.
Той се смее.
— Наистина.
— Защо?
— Защото не искам да те имам в легло, в което… – бръчката му се появява отново – са спали други хора – довършва.
В което са се чукали други хора – това имаше предвид, но не ми пука как ще го каже. Никой не е спал, не е чукал и не се е въргалял в това легло и аз се чувствам много по-добре, след като научавам това.
— И никой не е бил в тази стая оттогава? – питам.
Изритва панталоните и смъква боксерките надолу по краката си.
— Само аз. Махни бельото! Искам те гола.
Избутвам бикините си надолу по краката.
— Седял си тук тихо и си мислил за мен, така ли? – питам усмихната.
Отива при един скрин и издърпва горното чекмедже.
— Повече, отколкото можеш да си представиш – отговаря тихо. Обръща се и държи сутиен.
Моят сутиен.
— Това е моят сутиен! – изтърсвам. Внезапно ме заливат объркани спомени от момента, в който ме притисна. Оставих сутиена си и той го е пазил тук през цялото това време?
Хвърля го върху скрина и свива рамене смутено, после идва до леглото и се пъхва до мен. Моментално изпълзявам върху гърдите му и се настанявам върху него. Лицето ми се сгушва във врата му.
— Удобно ли ти е? – пита.
— М-м-м-м – мънкам. Галя го с ръце навсякъде. Имам нужда да го докосвам и да се наслаждавам на допира до плътта му.
Седял е тук тихо и е мислил за мен. Запазил е сутиена ми. Не е пускал тук никой друг и е подменил леглото.
— Как се чувстваш? – пита и ме оставя да го обсипвам с целувки.
— Добре съм – въздъхвам. Добре съм в момента, но не задълго, сигурна съм в това.
Той също въздиша.
— Тя е добре – притиска ме по-силно. Сърцето му тупти до гръдната ми кост. – Заспивай, красиво мое момиче!
Изпълнявам. Очите ми бавно се затварят и вече ме няма.
ШЕСТА ГЛАВА
Отварям очи и се протягам. Това е едно невероятно, шумно, приятно и напълно задоволяващо разтягане на тялото ми по дължината на цялото легло. После се усмихвам доволна. Чувам как Джеси се суети в банята. Долавям звуците на струите вода, които пълнят ваната; Джеси, който събира козметиката, която ще му е необходима, и специфичния звук, който се получава, когато разбърква водата, за да направи мехурчета. Моят самообявил се за Батман съпруг държи на думата си. Ще се киснем дълго във ваната и несъмнено ще си говорим, докато сме там. Искам ли да си говорим във ваната днес?
Измъквам се до ръба на гигантското легло, отнасям голото си тяло до банята и се облягам на рамката на вратата. Джеси седи на стол до прозореца, лактите му почиват върху коленете и гледа към земите на имението. Той също е гол. Всеки добре оформен мускул изпъква на гърба му, а тъмнорусата му коса е влажна от парите, изпълнили обширното помещение. Мога да стоя цял ден и да го гледам, но дори оттук и въпреки че е с гръб към мен, виждам как зъбните колелца препускат в главата му със сто и петдесет километра в час. И знам за какво мисли. Вероятно мисли за моето отрицание и как да ме задържи у дома, прикована до него. Утре е понеделник, следователно работен ден.
Моят неразумен, предизвикателен, невротичен властен маниак.
Моят бивш плейбой.
А сега и мой съпруг.
Трябва да го докосна.
Приближавам тихо зад него. Възхищението ми от вида му нараства с всяка крачка, с която се приближавам към него, а кожата ми започва да настръхва от обичайните искри, които прелитат между телата ни, когато сме наблизо. Напрегната съм и сдържам дъха си.
— Усещам те, когато си наблизо, красиво момиче. – Не поглежда назад. – Никога няма да успееш.
Тялото ми се отпуска и въздъхвам облекчена. Минавам пред него и се покатервам в скута му, като поставям буза на гърдите му.
Обгръща ме с ръце и заравя лице в косата ми.
— Опитваш се да се промъкнеш зад мен?
— Никога не се получава.
— Никога няма да се получи. Как се чувстваш тази сутрин?
Усмихвам се.
— Добре.
— Добре – отговаря и ме придърпва по-близо. – Не ходи на работа утре!
Клюмвам леко в скута му, въпреки че знаех какво ще последва, и съм облекчена, че не изказа и другата си мисъл. Съгласих се да се омъжа за него толкова скоро само ако се съгласи да нямаме меден месец и ако охлади прекалената си покровителственост и неразумност. Инстинктите ми казваха, че ще се провали по всички точки. Повдигам се и го поглеждам. Очите му ме умоляват.