— Скъпа! – развълнуваният писък на мама блъсва ушите ми. – Какъв чудесен ден беше въпреки този определено труден мъж. – Гледа кръвнишки през масата към Джеси.
— Добро утро, Елизабет! – Джеси се усмихва на мама и тя ококорва очи, но съм сигурна, че едва сдържа сърдечната си усмивка. – Как си, Джоузеф?
Татко кимва, докато реже една наденица.
— Много добре. Двамата добре ли прекарахте вашия ден?
— Да, благодаря. Погрижиха ли се за вас? – Джеси оглежда ресторанта, очевидно проверява дали служителите се грижат за останалите гости.
— Твърде добре – смее се татко. – Тръгваме след закуска, затова ще се възползвам от възможността да ти благодаря за гостоприемството. Беше наистина специален ден.
Усмихвам се на татко и се радвам на неговата изисканост. Обноските му никога не го провалят. Радвам се, че са прекарали добре.
— Дан с вас ли се връща? – питам, като се опитвам да звуча небрежно.
— О, не. Не ти ли е казал? – пита Елизабет.
Джеси маже с масло препечена филийка, взима ръката ми и я поставя в нея, после кимва – тихо указание да ям.
— Какво да ми е казал? – питам и захапвам крайчето.
— Остава в Лондон за известно време. – Мама започва да отстранява тлъстините от бекона на татко, а аз започвам да кашлям.
— Той какво?
— Остава в Лондон, скъпа.
Знам, че съм я чула правилно. Поглеждам към Дан, който седи с леля Анджела, но явно не слуша дърдоренето й. Не, цялото му внимание е насочено към Кейт.
— Защо? – питам. – Мислех, че има сърф училище, което да разширява и в което да работи. – Това е лошо. Пускам филийката в чинията си, но Джеси веднага я вдига и ми я подава в ръката ми.
— Казва, че не е спешно, а аз не се оплаквам. – Мама приема чаша кафе от Пит, който после поставя и едно пред мен.
— Без шоколад и без захар – потвърждава.
Поглеждам към него и му се усмихвам топло.
— Благодаря, Пит – пускам филията за пореден път, но Джеси моментално ми я поднася отново.
— Яж! – Бутва я в свободната ми ръка.
— Не искам шибаната филия! – сопвам се рязко и прекъсвам закуската на всички, седящи на нашата маса.
— Ава, езикът! – Джеси се отдръпва и усещам шокираните погледи на мама и татко през масата. Аз самата съм шокирана, но не искам да ме храни насила и определено не искам Дан да се задържа тук и да усложнява вече трудната ситуация. Каква игра играе? Не съм достатъчно наивна, за да мисля, че неприязънта му към Джеси и загрижеността му за мен са причините да остане.
Пренебрегвам учудения поглед на Джеси и шокираните изражения на родителите ми и ставам от масата.
— Къде отиваш? – Джеси става с мен. – Ава, седни! – тонът му е предупредителен, независимо че родителите ми го чуват. Но вече трябва да знам, че изобщо не би му пукало къде е и кой присъства. Ще ми се ядосва или ще ми се наслаждава когато и където иска. Родителите ми няма да го спрат.
— Седни и си яж закуската, Джеси! – Минавам покрай него, но той се пресяга и стисва китката ми.
— Моля? – смее се.
Поглеждам го право в очите.
— Казах да седнеш и да си ядеш закуската.
— Да, и аз си помислих, че каза това. – Дръпва ме обратно на стола и поставя препечената филийка в ръката ми, после се навежда към мен и притиска устни в ухото ми. – Ава, това не е нито времето, нито мястото да започваш да се разпореждаш. И имай малко уважение към родителите си! – Ръката му се премества на коляното ми и погалва вътрешната част на голото ми бедро. – Харесвам тази рокля – прошепва.
Усмихвам се мило на родителите си през масата, които са продължили да ядат закуската си. Какво нахалство от страна на Джеси. Да имам уважение към родителите си ли? Стискам зъби, когато забърсва ръба на бикините ми и духва в ухото ми. Щеше да загуби битката и сега ме омайва с докосването си, за да си върне властта. Проклет да е! Стискам бедра и вдигам кафето си с треперещи ръце, докато той продължава да всява опустошение в мен с горещия си дъх в ухото ми, а родителите ми продължават щастливо закуската си. Прекараха известно време с нас и свикнаха с копнежа на Джеси за постоянен допир.
Отдръпва се и ме поглежда самодоволно. Да, сега спечели, но само защото е абсолютно прав. Наистина не е нито времето, нито мястото, особено като се има предвид, че мама и татко са тук. Знам, че Джеси също не е възхитен от новината, която мама току-що поднесе. Съпругът ми и брат ми не се харесват и това е факт, с който трябва да свикна, защото знам, че никой от тях няма да протегне маслинена клонка.
— Джеси е прав, Ава – обажда се татко и напълно ме изненадва. – Трябва да внимаваш с езика.