— Къде е Клайв? – пита той новия портиер, без да зачита факта, че мъжът говори по телефона. Започвам да се гърча, за да се освободя, но Джеси ме поглежда свирепо и стяга ръце. – Стой където си, жено!
— Държиш се като пещерен човек.
— Млъкни, Ава! – Отново поглежда с пламтящите си от неудоволствие зелени очи горкия млад портиер, който междувременно е свършил разговора. – Клайв? – напомня Джеси кратко.
Новият портиер излиза иззад бюрото и не мога да потисна любопитството си, и очите ми естествено пробягват по цялата дължина на тялото му. Сладък е. Светлорусата му коса е грижливо подстригана, кафявите му очи са щастливи, а високата му фигура е жилава. Изобщо не се доближава до лигата на Джеси, но все пак е мъж и това го превръща в заплаха в света на Джеси.
— Ще работя заедно с Клайв, господине. Трябваше да започна на новия пост преди известно време – казва предпазливо. – Но се забавих по лични причини. – Минава напред и протяга ръка към Джеси. – Аз съм Кейси, господине. Нямам търпение да ви помагам с всичко, от което… от което може да имате нужда. – Размърдва се неловко.
Започвам отново да се гърча, за да се освободя. Чувствам се като пълен идиот, притисната в обятията на моя властен господар, докато новият портиер се представя. Той изглежда сладък и достатъчно искрен, но Джеси не ме пуска.
— Господин Уорд – казва Джеси кратко и пренебрегва протегнатата ръка на Кейси.
— Приятно ми е да се запознаем, Кейси. – Протягам му ръка, но Джеси отстъпва назад. О, за Бога! Поглеждам го и забелязвам, че очите му се вперени в младия мъж пред нас. Джеси се държи нелепо. Измъквам се от ръцете му с малко усилие и пристъпвам напред с протегната ръка. – Добре дошъл в „Луссо”, Кейси! – усмихвам се, а той поема дланта ми и я разтърсва леко. Горкият, няма да се отърве, ако не се намеся. Клайв е тук без почивка, откакто жителите се нанесоха. Вече не е млад. Нуждае се от заместник.
— Благодаря, Ава. И на мен ми е приятно да се запознаем. – Усмихва се. Усмивката му е сладка, но не пропускам предпазливия поглед, който отправя през рамото ми. – О, вие сте в панорамния апартамент?
— Да, това сме ние.
— Обадиха се от поддръжката, за да кажат, че новата ви входна врата е пристигнала от Италия.
— Страхотно, благодаря.
— Накарай ги да я поставят незабавно! – изсумтява Джеси.
— Вече е направено, господине. – Кейси се усмихва гордо. Грабва някакви ключове от бюрото си и ги подава.
Джеси ги дръпва от ръката на горкия човек, после буквално му хвърля ключовете от колата.
— Качи куфарите! – Дръпва ме към асансьора. Чувствам се развеселена и замаяна. Не се изненадвам, когато моят властен маниак ме бутва вътре, притиска ме към огледалната стена и ме покрива напълно.
— Той те харесва – ръмжи.
— Ти мислиш, че всички ме харесват.
— Защото е така. Но ти си моя. – Покорява устните ми и започва да ме целува свирепо, като ме притиска към стената с тялото си. Възхитена съм. Това не е нежният Джеси. Това е властен, силен и доминиращ Джеси и аз се подготвям за чукане, което да компенсира всички онези, които пропуснах. Обгръщам раменете му с ръце и го нападам със също толкова сила, вероятно и с повече.
— Твоя съм – казвам задъхано между силните удари на езика му.
— Няма нужда да ме уверяваш. – Ръката му се плъзга нагоре по крака ми и ме обгръща грубо. Гореща влага нахлува в мен и възбудено туптене напада сърцевината ми. Наистина се нуждая от това. Пръстът му се плъзга покрай ръба на дантелата.
— Влажна – мърка близо до устните ми. – Само за мен. Разбираш ли?
— Разбирам. – Мускулите ми се стягат около пръста му, когато нахлува в мен. – Още! – умолявам безсрамно. Нуждая се от още.
Отделя се от устните ми и изтегля пръста си, за да вкара два.
— Харесва ли ти? – Притиска силно и дълбоко. – Харесва ли ти, Ава?
Главата ми се отпуска назад върху огледалото, устата ми е отворена, а очите затворени.
— Точно така.
— Или предпочиташ членът ми да се забива в теб? – гласът му е чувствен и поведението му е голяма изненада, като се има предвид колко внимателно подхождаше към тялото ми през последните седмици. Ако Кейси има такъв ефект върху моя господар, тогава се надявам да остане завинаги. Той ме обявява за своя и ми напомня на кого принадлежа. Не че ми трябва напомняне, но нямам нищо против, че го прави. Изправям глава и срещам зелените му очи. Протягам ръка и разкопчавам копчетата на панталона му, после пъхвам ръка в боксерките му и обгръщам с ръка горещия му пулсиращ член. Джеси вдишва рязко. – Не си отговорила на въпроса ми.