— Искам това. – Стискам основата и прокарвам ръка нагоре до върха. – Искам те в мен.
Прави един последен кръг с пръстите си, преди да ги извади, после ме повдига към тялото си. Обгръщам с крака кръста му, а с ръце искам да обхвана тила му.
— Знаех, че си разумно момиче. – Вратата на асансьора се отваря и Джеси ме изнася във фоайето пред апартамента, отваря вратата, без да се бави, и бързо се озоваваме към основната спалня.
— Отчаяно те желая, Ава. – Поставя ме на ръба на леглото и бързо издърпва роклята ми през главата, после съблича тениската си, изритва обувките настрани и смъква дънките надолу по краката си заедно с боксерките. Наистина е отчаян и аз съм още по-възхитена от това. Той ще ме чука.
Избутва ме назад по леглото и смъква бикините ми надолу по краката ми. Сутиенът ми също е отстранен за миг. Джеси действа бързо, но все още не достатъчно бързо. Нетърпението ми ще ме довърши, както и великолепната голота на Джеси, извисяваща се над мен. Трябва да го докосна. Сядам и плъзвам ръце около стегнатия му задник. Дръпвам го напред, така че да застане между разтворените ми бедра.
Слабините му са на нивото на очите ми. Поставям нежно устни върху корема му и обхождам с целувки белега, но той вече не ме кара да трепвам. Той е огромен и обезобразява тялото му, но това само го прави още по-съвършен за мен. Моят идеален несъвършен Адонис. Моят бог. Моят съпруг.
Усещам как пръстите му се сплитат в косата ми и погледът ми запълзява нагоре по стегнатия корем, после по гърдите и накрая се взирам в зелените му очи, изпълнени с… любов. Не глад или плътско желание… а любов.
Няма да ме чука. Ще се любим и ще бъде чудесно, но отчаяно се нуждая от неговата свирепост. Отчаяно се нуждая да спре да се отнася с мен, сякаш съм чуплива. Ръцете ми се спускат надолу по тялото му и дланите ми застават на съвършено оформените му хълбоци. Навеждам се и целувам корема му отново, после продължавам нагоре, изправям се, достигам врата му и дръпвам главата му, за да срещна устните му. Повдигам се грациозно към тялото му и сключвам крака около кръста му. Усещам как ме обгръща с ръка и ме придържа към себе си, докато приема настояването ми за контакт с уста.
Силен контакт с уста.
Отстъпчив контакт с уста.
Всепоглъщащ контакт с уста.
Не ме отпуска на леглото. Отнася ме в банята и възсяда лежанката, като ме настанява върху себе си. Поглежда към мен.
— Трябва да се сприятелим. – Дръпва ме надолу и устите ни се сблъскват. – Никой никога няма да ме спре да те имам, Ава – казва. Устните ни неуморно се сблъскват, а езиците ни се преплитат.
— Добре. – Дръпвам косата му, като се опитвам да предизвикам животинските му инстинкти, които обичам толкова, колкото нежната му природа. Той знае какво искам и от какво се нуждая точно сега, адски добре го знае и ще ми го даде.
— Моето момиче иска да съм груб. – Отделя се от мен и този път аз ръмжа. Взира се в мен задъхан и потен. Той също го иска, виждам го в отблясъка на зелените му очи. Те потъмняват от отчаяно желание. Аз го карам да изпитва отчаяние.
Нежно ме дръпва надолу, докато стои изправен, готов да влезе в мен, но аз замръзвам и не му позволявам да ме притисне. Може отчаяно да се нуждая от него, но все още трябва да бъда разумна, точно както през последните няколко седмици. Той не е сложил презерватив, а ако съдя по по-рязкото дръпване на ръката ми, знае точно защо се сдържам.
— Джеси! – Не мога да си поема дъх и това напълно издава потиснатата страст.
— Ава, ще те имам сега, а ти няма да ме спираш с незначителни шибани искания. – Дръпва ме надолу и прилепва устни към моите със смъртоносна решителност. Не се опитвам да се съпротивлявам, а и не искам. Това може да е грубото чукане, което чакам.
Без да откъсва устни от моите, той се нагласява и се плъзва право в мен. Веднага обгръщам с крака кръста му, като го придърпват по-близо.
— Боже! – пъшка. – Шибано съвършенство.
Наистина е съвършено. Бързо си припомням съвършенството да няма преграда между нас. Само плът в плътта. Аз до него. Дишам тежко в рамото му и забивам нокти в бицепсите му.
— Движи се! – настоявам. – Моля те, движи се!
— Има време, бебче. Нека те усетя за момент! – Хваща ръцете ми и ги насочва към тила си, където пръстите ми сами се заравят в косата му и дръпват леко. Бавно спуска големите си ръце отстрани по тялото ми, по гърдите и върху кръста ми. Държи ме неподвижно. Единственият звук във въздуха е накъсаното ни дишане, тежко и отчаяно.