Джеси стяга ръце около кръста ми и ме повдига с дълбок стон, после ме оставя да се плъзна нежно отново върху него. Очите ми се затварят в чисто доволно блаженство и аз започвам да дишам тежко. Махам ръцете си от косата му, за да мога да почувствам топлината на здравите му гърди. Възхищавам се на твърдите му релефни мускули – безупречна твърдост, която крещи да бъде докосната и ме умолява да усетя съвършенството й. С ненаситните си ръце преброждам тялото му и се спирам на гърдите му. Джеси ме вдига отново и ме спуска надолу бавно и методично.
— Не се опитвай да ми кажеш, че това не е правилно! – стене той. – Не се опитвай да ми кажеш, че не трябва да е така! – решително извърта слабините си. – Никога!
— Не свършвай в мен! – Може да съм поразена от неговата сила, но малка част от мен все още осъзнава какво правя.
— Не ми казвай какво да правя с тялото ти, Ава! Целуни ме!
Заслепена съм от изпълнените му със страст думи и от претенциите му към мен. Тялото ми отказва да му се противи. Той командва и го знае. Целувам го и се притискам към него – ясна покана да ме обладае, както желае. Джеси накланя глава назад, за да запази контакта на устните ни, докато ме повдига отново и ме спуска върху себе си. Стена в устата му – съблазнително гърлено послание за подчинение. Не мисля нормално. Умът ми е замъглен от неговата енергия, от болезнено точното движение и от ударите на хълбоците му и мога да загубя съзнание от удоволствие.
Стена тихо, докато той бавно ме повдига отново и отново. Напрежението от допира му до най-чувствителната ми част е въплътеното удоволствие.
— Толкова е хубаво! – въздишам. – Джеси, чукай ме! – имам нужда да бъдеш груб.
— Езикът, Ава! – кара ми се той. – Точно така. Ще останем точно така. – Стисва очи и застива под мен. Прекалено е нежен с мен. Нуждая се от шок и ужас. Имам нужда да ме обладае грубо. Така е от седмици. И знам защо.
— Защо си толкова нежен с мен? – Сгушвам се във врата му, като го засмуквам и гризвам.
— Сънлив секс – стене той.
— Не искам сънлив секс. – Това няма да има желания ефект. Да, ще свърша, ще стена от удоволствие и ще треперя върху него, но имам нужда да крещя, докато свършвам. Имам нужда от жулене, не от леко докосване. – Чукай ме, Джеси!
Той вдишва рязко, когато се спускам здраво върху него.
— Езикът, Ава! Господи!
— Да! – Повдигам се и отново се забивам надолу.
— Ава! – Държи ме неподвижна над себе си. – Не, по дяволите!
Усещам как пулсира в мен. Гърдите му се повдигат и се притискат към тялото ми. Дишам тежко във врата му, а юмруците ми стискат косата му. Стисвам още по-здраво.
— Спри да се държиш с мен, сякаш съм от стъкло!
— За мен си от стъкло, бебче. Ти си нежна.
— Но не съм чуплива. Не бях преди две седмици и сега не съм! – Опитвам се да се повдигна. Нуждая се от движение, но той ме държи здраво. Това е още една причина да се моля на Бог да не съм бременна. Не мога да понасям това. Отдръпвам се от врата му и го поглеждам в очите.
— Грубо. Искам те грубо.
Поклаща глава.
— Сънливо.
— Защо? – питам. Дали ще признае това, което вече знам?
— Защото не искам да те нараня – прошепва.
Опитвам се да сдържа избухването си. Не иска да нарани мен или не иска да нарани бебето си, което може да не съществува?
— Няма. – Усещам как се отпуска леко, затова се възползвам от възможността да се вдигна рязко и да се забия обратно надолу с остър, доволен вик. Той също извиква. Знам, че иска да се забие в мен, иска да ме обладае грубо, да ме ръководи и да ме задоволи, но няма да го направи и това ме подлудява.
— Мамка му! – крещи той. – По дяволите, Ава! Не!
— Направи го! – Сграбчвам лицето му и нападам жадно устата му. Ако продължа, ще го имам.
— Владей ме! – настоявам и плъзгам устни по бузата му.
Когато го целувам близо до устните му, той нахлува с език в устата ми като обезумял. Почти съм го пипнала.
Надигам се порочно и се сблъсквам отново с него, като изкарвам рязко изпъшкване.
— Хубаво е, нали? Кажи ми, че е хубаво!
— Боже, Ава! Моля те, недей!
Спускам се нагоре и надолу все по-силно и по-тежко.
— М-м-м… Вкусен си. – Подлудявам го и знам, че той го иска, защото лесно можеше да спре дразнещите ми движения. – Нуждая се от теб.
Знам, че тези думи ще го погубят. Той изпуска объркан вик и поема движенията ми, като стиска кръста ми и ме дърпа силно нагоре и надолу по себе си.
— Ето така – крещи той почти ядосан, защото не може да ми устои.
— Да! – изкрещявам.
Внезапно се изправя. Краката ми все още са обвити около кръста му. Отнася ме през банята и ме подпира на стената.
— Искаш го грубо ли, бебче?