— Чукай ме! – крещя обезумяла. Стискам крака и отново вплитам ръцете си в тъмнорусата му коса.
— Проклятие, Ава! Престани да ругаеш! – Отдръпва се и се забива в мен отново и отново. Доволните ми викове отекват в стаята. – По-добре ли е? – пъшка той, докато ме пронизва силно и дълбоко. – Ти го поиска, Ава. Така по-добре ли е? – Наистина е бесен.
Прикована съм към стената, поемам свирепата му атака и искам да бъде дори още по-груб. Две седмици беше нежният Джеси. Получих достатъчно от него, но не мога да говоря. Притискам се надолу при всеки удар – моят сигнал, че наистина го искам по-силно. Искам го много по-силно.
— Отговори на шибания въпрос!
— По-силно! – крещя и стискам косата му.
— Мамка му! – Тласка напред многократно таза си. Енергията и издръжливостта му са смайващи. Обожавам всеки силен удар. Това наваксва за двете седмици нежно и внимателно обладаване.
Долната част на корема ми започва да гори. Зашеметена съм от оргазма си, който нахлува толкова бързо, че нямам възможност да се приготвя за него. Взривявам се, очите ми се затварят и отмятам назад глава с отчаян писък.
— Още не съм свършил, Ава. – Премества ръце под бедрата ми и се забива напред.
Нито пък аз. Този оргазъм ме замайва, но усещам, че още един е на път благодарение на неуморната сила на Джеси. Откривам устните му и го целувам дълбоко. Стискам крака около него до болка и посрещам ударите му. Моите писъци и неговите викове се сблъскват между устите ни.
— Да! – отмятам глава назад. – Боже!
— Очите! – извиква Джеси строго.
Подчинявам се моментално и стискам в юмруци косата му, когато застава неподвижен, задъхан и потен. Огънят в сърцевината ми се отдръпва веднага, но после Джеси изстенва и се отдръпва, а аз се стягам за още. Той се забива в мен наистина силно. Гърбът ми се блъсва в стената и аз изписквам шокирана, но Джеси не ми дава време да се стегна. Отдръпва се и отново се забива силно. Загубил е всякакъв контрол. Това наистина ще бъде грубо. Стисвам още по-здраво косата му и се опитвам да разтворя крака, за да му дам достъпа, който изисква.
— Достатъчно грубо ли е това за теб, Ава? – извиква и отново се забива в мен.
— Да! – крещя. Не си и мечтая да го спра.
Джеси е непримирим. Многократно забива члена си в мен и всеки път все по-здраво и по-здраво. Умът ми се замъглява, тялото ми се отпуска и вече съм на седмото небе от удоволствие. Но усещам как гърбът ми се отлепя от стената, Джеси ме понася и ме оставя в леглото. Направо ме хвърля в него, обръща ме на ръце и колене, а после застава зад мен, хваща хълбоците ми и навлиза отново в мен с яростен тласък и силен вик. Той ме дърпа към себе си с всеки удар на мощните си хълбоци. Лицето ми потъва в чаршафите, ръцете ми сграбчват материята и по тялото ми избива пот. Подгизнала съм.
— Джеси! – изкрещявам името му възхитено и почти не на себе си.
— Ти го поиска, Ава. Не се оплаквай! – Той се забива в мен още по-здраво и освобождава цялата насъбрана животинска сила, която е потискал прекалено дълго. Наистина е загубил контрол, но малка част от мен се чуди дали не го прави нарочно, дали не се опитва да ме подплаши отново, за да ме върне в света на сънливия секс. Ще се провали ужасно с този план. Тялото ми се нуждае от това. Аз се нуждая от това.
Насилвам отнесения си ум да се върне в настоящето и се опитвам да посрещна мощните му удари. Приемам всичко – свирепото натрупване на напрежение се отправя към сърцевината ми и аз съм готова за детонация. Това ще отнесе мозъка ми.
— По-силно! – крещя и стискам чаршафите.
— Ава! – Пръстите му се впиват в хълбоците ми. Безпощадният натиск върху чувствителната ми плът не ме тревожи ни най-малко. Твърде съм заета да се концентрирам върху разкъсващия оргазъм, който се задава.
И тогава той ме разтърсва, изненадва ме отново, а аз не съм на този свят от удоволствие. Крещя. Джеси също. Падам на леглото и той се срива върху мен, мускулестото му тяло ме покрива напълно. Дишането му е грубо в ухото ми, а потните ни тела са зачервени. Чувствам се напълно преситена. Изтощена съм до крайност, но се чувствам много по-добре. Сякаш отново сме ние.
Джеси стене, тазът му прави дълбоки кръгове, огънят от освобождаването ме стопля и отново ме прави цяла. Това ми липсваше.
— Благодаря ти – казвам задъхано. Затварям очи и изпитвам огромна утеха от силното и лудо биене на сърцето му до гърба ми. Дори не мога да събера достатъчно сила да се тревожа, че той току-що свърши в мен. Не че има някакво значение.
Джеси не казва нищо. Единственият звук в огромната спалня е от нашето комбинирано накъсано дишане. Шумно, тежко и задоволено. Но тогава Джеси се отделя от мен и отсъствието на топлината му, покривала тялото ми, ме кара да се обърна, за да видя какво прави. Ръцете му стискат главата му и аз проследявам как голото му тяло изчезва в банята. Все още се боря, за да успокоя пулса и дишането си, но вместо да се чувствам задоволена и блажена, изпитвам несигурност и вина. Накарах го да загуби самообладание. Притиснах го и го изкуших и сега, въпреки че получих моето, се чувствам изпълнена с вина. Той се мъчеше да озапти господството си над тялото ми, но аз се тревожа не заради факта, че го правеше, а защо го правеше. Знам защо и това би трябвало да изличи вината ми, но не се получава. Приела съм, че никога няма да го разбера. Приела съм всички негови недостатъци и предизвикателства. Те са част от мъжа, когото дълбоко обичам – мъжа, с когото споделям толкова могъща връзка, че тя побърква и двама ни. Ние споделяме енергия, която ни парализира.