— Защото исках да те задържа завинаги – прошепва.
Пускам брадичката му и отстъпвам назад.
— Искал си да ме хванеш в капан?
— Да. – Отново свежда поглед надолу.
— Защото си знаел, че ще избягам, когато разбера за бизнеса ти и за проблема ти с пиенето?
— Да. – Отказва да ме погледне.
— Но аз се върнах, след като открих истината за имението и за алкохолния проблем, а ти продължаваше да взимаш хапчетата ми, когато взимах нови. – Този мъж няма никакъв разум.
— Тогава не знаеше за живота ми.
— Сега знам.
— Знам.
— Престани да казваш, че знаеш! – Размахвам ръце пред него. Отново губя контрол.
Джеси повдига очи, но отново отбягва да ме погледне. Погледът му се стрелка през стаята към всичко, но не и към мен. Засрамен е.
— Какво искаш да кажа? – пита той тихо.
Нямам представа, затова се отправям към гардероба. Омъжена съм за този мъж от един ден и го оставям, но нямам представа какво друго да направя. Грабвам скъсаните си дънки и ги нахлузвам.
— Какво правиш? – гласът му е изпълнен със страх. Знаех, че ще е такъв. Никога няма да може да се справи с това, нито пък аз, ако остана. Този проблем внезапно ме удря много силно.
Не му отговарям, вместо това внимателно обличам сутиен и тениска, преди да издърпам пътническия си сак.
— Ава, какво правиш, по дяволите? – Сакът е изтръгнат от ръката ми. – Няма да ме напуснеш! – Думите му са изречени и като заповед, и като молба.
— Трябва ми малко пространство. – Дръпвам обратно сака и започвам да тъпча дрехи в него.
— Пространство за какво? – Хваща ръката ми, но аз я издърпвам. – Ава, моля те!
— Моля те какво? – Дърпам дрехите си и ги тъпча в сака свирепо, но се боя, че може отново да се обърна към Джеси, ако не се съсредоточа върху това. Не мога да се насиля да го погледна. Знам какво ще видя.
Страх.
— Моля те, Ава, не тръгвай!
— Тръгвам. – Обръщам се и профучавам край него. Отправям се към банята, за да си събера тоалетните принадлежности. Той не ме спира и знам защо. По същата причина, поради която беше нежен с мен от седмици. Защото мисли, че ще нарани бебето.
Той е зад мен, знам, че е, но продължавам да си събирам нещата. Потребността ми да избухна е съкрушителна, но в същото време се боря с нуждата да утеша Джеси. Толкова съм объркана.
— Ава, моля те, нека поговорим за това!
Обръщам се шокирана.
— Да говорим?
Той кимва смутено.
— Моля те!
— Какво има да говорим? Ти си направил възможно най-долното нещо. Нищо, което кажеш, няма да ме накара да те разбера. Нямаш право да взимаш тези решения. Ти не ме контролираш до такава степен. Това е моят живот!
— Но ти знаеше, че ги взимам.
— Да, знаех. Но може би заради всички други гадости, с които ме засипа, откакто те срещнах, не бях обмислила колко извратено е това. А то наистина е извратено, Джеси, и ти нямаш извинение. Не е достатъчно, че си искал да ме задържиш. Това не е решение, което ти взимаш сам. – Опитвам се да се успокоя, но губя битката. – Ами аз? – крещя в лицето му. – Ами моите желания?
— Но аз те обичам.
Стискам сака, докато пръстите ми изтръпват. Сериозно губя контрол. Минавам покрай Джеси и бързо тръгвам надолу по стълбите.
— Ава!
Пренебрегвам го и продължавам. Гневът, който бълбука в мен, ме шокира също толкова, колкото и Джеси. Това минава границата. Това е непростимо. Не искам бебе.
— Ава, остани! Ще направя всичко… – Тежките му стъпки са близо зад мен, но той е гол и въпреки че няма никакъв срам, знам, че няма да изтича навън на публично място необлечен.
При вратата се обръщам с лице към него.
— Ще направиш всичко, така ли?
— Да. Знаеш го. – Ужасеното му лице почти ще ме накара да го прегърна. Дори сега, когато призна, че той е откраднал хапчетата ми, се боря да не се сгуша в обятията му. Но ако оставя това да му се размине, се обричам цял живот той да ме манипулира. Не мога да го направя. Трябва да се разделим за малко. Проблемът е прекалено сериозен и може би трябваше да помисля, преди да се омъжа за него, но вече е късно. Може би съм направила най-голямата грешка в живота си.
— Тогава ще ми дадеш малко пространство.
Излизам.
СЕДМА ГЛАВА
Кейт не е вкъщи, затова влизам и се отправям по стълбите към старата ми стая. След като седя на леглото цяла вечност и пренебрегвам упоритото дрънчене на „Ангел” на „Масив Атак” от телефона ми, най-после се измъквам в банята за дълъг душ.