Кейт кимва в знак на съгласие към очевидните ми мисли.
— Да, всички други без Джеси. Включително Сам… и Дан.
Трепвам. Днес ще бъде й трудно. Дан отложи връщането си в Австралия, за да може да присъства на сватбата ми. Не каза много нито в нощта, когато Джеси ми предложи, нито след това, но и няма нужда. Очевидно е, че се бори с посоката, която поема моят живот, и с това да бъде близо до Кейт, особено с нищо незнаещия Сам на сцената. Кейт също се тормози, въпреки че се опитва да изглежда невъзмутима.
— Хайде тогава! – Кейт плясва с ръце. – Ще се обличаш ли, или ще вървиш до олтара в това? Сигурна съм, че той няма да възрази.
Усмихвам се на пламенната си приятелка. Тя познава натрапчивата мания за дантела на Джеси, но майка ми не.
— Ще се облека. – Разопаковам обувките от хартията и ги обувам. Извисявам се с десет сантиметра. – Така – поемам дълбоко въздух и тръгвам към гардероба, където ме чака роклята ми. Спирам пред нея и поглъщам изяществото й.
— Вероятно трябва да използваш тоалетната, преди да те вкараме в нея – предлага мама, застанала до мен пред роклята. – О, Ава! Никога не съм виждала нещо подобно.
Измънквам в знак на съгласие. Оглеждам от горе на долу и обратно роклята.
— Знам. И да, трябва да пишкам. – Оставям мама да се възхищава на роклята и се отправям към банята. Зървам Кейт да отпива бързо от питието, докато мама е с гръб. Ако не бях толкова притеснена за сватбата си, може би щях да се разтревожа за това, че предстои ден, в който Дан и Кейт щяха да бъдат на такова близко разстояние един от друг.
Затварям тихо вратата. Използвам тоалетната и се наслаждавам на още един момент усамотение, докато се уверявам, че пикочният ми мехур е напълно изпразнен. После чувам силно чукане на вратата на апартамента, последвано от непогрешимия писък на паникьосания глас на майка ми. Чудя се какво става, затова
бързо се оправям и измивам ръцете си, после излизам от банята.
— Джеси – майка ми явно е разгневена, – двамата с теб ще се скараме, ако не правиш каквото ти се казва.
Поглеждам към Кейт, която отпива още от коктейла, докато майка ми е заета. Тя ми се ухилва и свива рамене.
— Какво става? – питам.
— Джеси иска да те види, но Елизабет не дава и да се продума.
Обръщам се към вратата, където мама блокира тесния процеп между вратата и рамката. Тогава го чувам.
— Няма да се скараме, ако ме пуснеш вътре, мамо. – Знам, че се усмихва на майка ми, но игривият му маниер не ме заблуждава. Долавям заплахата в тона му към майка ми. Той ще влезе в стаята и дори Елизабет няма да го спре.
— Джеси Уорд, няма да ме наричаш „мамо“, при положение че съм само с девет години по-възрастна от теб – изплюва тя. – Сега върви! Ще я видиш след половин час.
— Ава! – вика той през майка ми.
Хвърлям поглед отново към Кейт и тя кимва с глава, моментално доловила намерението ми. И двете се затичваме към вратата. Кейт откача роклята ми, а аз събирам долния край в ръце. Отнасяме я в банята и я окачваме отново на гърба на вратата.
Кейт се смее.
— Майка ти ще се научи ли, или ще продължава да се опитва да го опитоми?
— Не знам. – Приглаждам предницата на роклята и излизам след Кейт, като затварям вратата след себе си. Мама все още пази вратата с крак, заклинен в долната част. Това няма да го спре.
— Джеси, недей! – Вече бута срещу него. – О, не! Това е на лош късмет. Нямаш ли уважение към традициите, упорит човек!
— Пусни ме, Елизабет! – Той стиска зъби. Сигурна съм.
Хвърлям поглед към Кейт и поклащам глава. Той ще смачка майка ми точно както обеща, че ще стане, ако тя застане на пътя му, а тя определено го прави.
Кейт взима ново питие от подноса и отива небрежно до вратата.
— Елизабет, просто го пусни вътре! Никога няма да го спреш. Този мъж е като носорог.
— Не! – Мама наистина забива пети, не че това ще помогне. Досега трябваше да е разбрала, дори след краткото време, което е прекарала с него. – Той няма… О! Джеси Уорд!
Усмихвам се, докато гледам как решителната ми майка е избутана назад леко, преди да бъде повдигната и поставена грижливо настрани, което му осигурява достъп до мен. Тя оправя роклята и шапката си и хвърля отровни погледи към моя предизвикателен мъж. Поглеждам отново към отворената врата и откривам зелени езера, изпълнени с желание, да ме изучават внимателно. Лицето на Джеси е безизразно и брадата му е набола. Алчните ми очи се откъсват от неговите и се плъзгат бавно надолу по полуголото му тяло, докато стои пред мен само в свободни шорти. Мускулестите му гърди са с капчици пот, а косата му е потъмняла от потта. Отново е тичал.
— Е! – муси се мама. – Ава, кажи му да се махне! – Не е доволна.