— Кои?
Кимвам в посока на моя гей приятел и моята нахакана, понякога малко глупава колежка, които танцуват. Те нямат представа какво става в живота ми.
— Барби и Кен – отбелязвам хапливо. По извъртането на очите на Кейт познавам, че не е знаела.
— Страхотна рокля! – припява Том и приглажда корема ми.
Поглеждам надолу към тясната черна жарсена рокля, която заех от Кейт.
— Благодаря! – Взимам чашата, която Кейт ми подава през рамо. – Добре ли си? – питам Виктория.
Тя разрошва косата си и я премята през рамо.
— Удивително.
О? Не добре или страхотно, а удивително?
— Това добре ли е? – питам и ми се иска да можеше да прехвърли малко от това удивително към мен.
— Да, това е добре – кикоти се тя.
— Отново е влюбена. – Том смушква Виктория отстрани, което кара красивата блондинка да се намръщи.
— Не съм и това е интересно казано от мъжката курва тук.
Том изглежда искрено шокиран и за първи път от дни се смея. Чувствам се добре. Кейт идва при нас и поради липса на свободни маси стоим близо до бара и си бъбрим. Джеси все още е в ума ми, разбира се, но моята мила най-добра приятелка доста добре се справя да ме разсейва.
Докато вдигам поглед и го виждам.
Сърцето ми не затуптява бързо… спира. Не съм го виждала от понеделник и ако това изобщо е възможно, той изглежда още по-смайващо от всякога. Веднага се сещам, че Джей му се е обадил, и също така знам, че вероятно ще бъда извлечена от бара. Това обаче не ме спира да го огледам бавно от обутите му в дънки крака, нагоре по бялата тениска, по врата и накрая – лицето му. Аз не съм на себе си от удоволствие да го видя дори когато съм му бясна. Джеси не изглежда ядосан и не изглежда така, сякаш е пил. Изглежда свеж, здрав и поразителен както винаги. И всяка друга жена в бара мисли същото. Забелязали са спиращия дъха мъж, който крачи през бара, някои дори го следват. Той ускорява крачка. Бляскащите му зелени очи спират за кратко върху мен и сърцето ми отново забива… много, много бързо. Лицето му е безизразно, докато минава близо до мен и дори не отбелязва присъствието ми, а после продължава към бара с вихър от жени след него.
Съсипана съм. Трескаво мисля и търся всякакви обяснения за тихото му отсъствие през последните четири дни – къде е бил и какво е правил. Определено не скърби за загубата. Изглежда арогантен, самоуверен и отвратително красив – точно както в деня, когато го срещнах. Тези черти са ми познати, но точно сега всички сякаш са подсилени. Знае какъв ефект има върху мен и върху всички останали жени, които точат лиги след него.
Връхлитат ме несигурност и бясна ревност. Все още го гледам втренчено и наблюдавам как щурмува жените, които го обграждат, с шибаното лице и ги кара да се разтапят на място.
О, да, ето го моя съпруг, който изглежда така, сякаш току-що се е приземил от планетата Перфектност. Присвивам очи, докато гледам една чернокоса жена с червена рокля да гали ръката му и буквално трябва да се спра, за да не я отстраня физически. Но аз го напуснах, въпреки че той явно не е толкова разтревожен. Смея се на себе си. Нуждае се от мен ли? Определено не изглежда така.
Осъзнавам мълчанието в нашата група, затова откъсвам очи от копелето, което е мой съпруг, и виждам, че Кейт ме наблюдава внимателно, Том също точи лиги заедно с другите уличници, а Виктория тътри нелепите си токчета по пода в неловко мълчание. Поклащам глава леко усмихната и отпивам мощно от виното, което досега близвах внимателно. Хвърлям поглед набързо в неговата посока. Той знае, че го наблюдавам. Ако иска да играе игри, тогава съм готова и не планирам да се примиря с нещо по-малко от златото.
— Да танцуваме! – Обръщам остатъка от виното и тръшвам чашата на бара, а след това си проправям път през малката тълпа, докато се озовавам на дансинга. Обръщам се и откривам, че тримата ми верни приятели са се присъединили към мен.
Кейт изглежда нервна. Опитвам се да грабна виното й, но тя го измъква.
— Не бъди глупава, Ава! – предупреждава ме сериозно. – Знам, че все още си бременна.
Опитвам се да стъкмя някаква фраза, за да възразя, но нищо не ми хрумва, затова в изблик на пълна глупост се обръщам и отивам до бара. Знам, че той ме гледа, знам, че и Кейт ме гледа, но това не ме спира да поръчам и да обърна още една чаша вино на една глътка, после се връщам на дансинга.
— Какво се опитваш да докажеш? – крещи ми Кейт. – Защото, ако е, че си абсолютна тъпачка, успяваш. – Думите й вероятно щяха да ме засегнат, ако алкохолът не се беше намесил. Не ми пука.