Първото, което правя, щом стигам до Джеси, е да грабна чашата от ръката му и да я обърна. Вода е. Пускам я на пода и звукът от счупеното стъкло едва надвива рева на музиката и на тълпата. После се обръщам към жената, която е сложила ръка върху стегнатия задник на моя невротичен господар.
— Чупка! – крещя в лицето й и махам ръката й от Джеси. Няма нужда да повтарям, защото и тя мъдро е махнала ръката на Джеси от задника си. Очите на жената се разширяват и тя предпазливо се оттегля. Това вероятно е най-разумното й действие. Чувствам се готова на убийство. – Какво правиш, мамка му? – крещя по него.
Той бавно вдига вежди и в ъгълчетата на устните му се появява самодоволна усмивка. Това е първата емоционална реакция, която виждам у него, откакто е влязъл в бара. Но не казва нищо.
— Отговори ми!
Поклаща глава, обръща се към бара и дава знак на бармана да приближи. О, той си го изпроси. Обръщам се и виждам тримата си приятели плюс Сам, Дрю и брат ми – всички стоят мълчаливи и шокирани. Аз самата съм шокирана, но далеч не съм мълчалива.
— Мърдай! – крещя и ги избутвам от пътя си, за да мина, закрачила решително към дансинга. Не ми отнема много време да намеря това, което търся. Получавам много предложения, когато дръпвам нагоре ръба на роклята си, но няма да го направя с когото и да било. Нужни са ми няколко секунди, за да огледам, и се спирам на един висок, тъмнокос мъж със сини очи – секси мъж. Не си давам време да мисля за отхвърляне. Отивам право при него, оставям го да ме изпие с очи за няколко мига, после обгръщам с ръка врата му и приближавам. Той приема с готовност, пъхва език в устата ми, без да се бави, и плъзва ръка около кръста ми. Презирам се за това, че го харесвам, но се оставям да ме понесе в неговия ритъм, докато внезапно нещо става.
Отварям очи и виждам, че непознатият мъж се мръщи на Джеси.
— Какво, по дяволите? – вика той невярващо, на което Джеси отговаря, като отдръпва юмрук и удря горкия човек право в лицето… силно. Гледам с ужас как му разбива носа и кръвта му шурва навсякъде. Но това не го спира. Той отвръща на Джеси и го събаря на пода. Летят юмруци, стискат се гърла и всички се преместват назад, за да осигурят на двамата едри мъже място да се бият.
— Ава, какво си мислеше, по дяволите? – гневният глас на Сам пронизва ушите ми и вдигам очи, за да открия обвинителен поглед. Не знам какво съм мислила. Не мисля, че изобщо съм мислила.
Следвам погледа на Сам до пода точно когато Джеси е ударен с юмрук в челюстта. Трепвам.
— Сам, моля те, спри ги! – Виждам единствено, че бялата риза на Джеси е оцапана в червено, а лицето на другия мъж е осакатено и носът му явно е счупен.
— Да не си полудяла? – смее се Сам.
Готова съм да започна да се моля, когато Джеси става на крака и вдига другия мъж. Приковава го към една колона, след това вдига коляно и удря силно в ребрата. Мъжът се срива на пода с ръце около тялото си. Чувствам се ужасно и не защото гледам как съпругът ми разтрива болезнената си челюст. Чувствам се отговорна за горкия непознат, когото набелязах да бъде пребит. Какво ми става, по дяволите?
Ахвам, когато съм избутана и Джей пристига, за да прецени ситуацията. Спуска се върху Джеси и го извежда от бара. Дръпвам се назад, когато минават покрай мен, но Джеси се измъква от пазача и ме хваща.
— Измъкни си шибания задник навън! – ръмжи ми.
Внезапно осъзнавам, че съм направила сериозна грешка и не искам да видя последствията в лицето на беснеещ звяр отвън. Решавам, че най-добре е да остана в бара. Боря се с Джеси, а той се бори с Джей.
Чувам как портиерът ругае, докато се бори с нас.
— Вън! – крещи. Вдига ме рязко и ме притиска към гърдите си. – Аз ще я изнеса навън, ако си махнеш упорития задник от бара! – крещи той на Джеси.
Действа, но не преди Джеси да му изръмжи:
— Дръж си шибаните ръце точно там, където са!
Във влуденото ми състояние отбелязвам точно къде са ръцете на Джей – едната ме държи през кръста, а другата стиска предмишницата ми. Извивам се непокорно.
— Махни се от мен!
— Уорд, как се справяш с това, мамка му? – пита Джей, докато излиза от бара.
„Какво?”
— Тя ме побърква – отговаря Джеси и ме изглежда критично, после отново започва да трие челюстта си. – Внимавай с нея!
Джей ме оставя внимателно да стъпя и поклаща неодобрително глава към мен, после плясва ръката на Джеси и ни оставя на тротоара. И двамата се гледаме кръвнишки, когато всички останали излизат от бара, включително Дан. Не искам той да вижда това.