Отново го поглеждам в очите.
— Всичко е наред, мамо. Дай ни само пет минути!
В погледа му проблясва одобрение, докато стои търпеливо и чака мама да отстъпи и да ни остави насаме. Мама не може да го оцени, но този малък жест е нехарактерно уважителен. Във всеки друг случай той би ме грабнал където и когато си иска, затова фактът, че не е изтикал мама от стаята, е съвсем изненадващ. Той наистина я пренебрегва, но би могъл да го направи и по-брутално.
Виждам с периферното си зрение как Кейт приближава майка ми и поема ръката й.
— Хайде, Елизабет! Няколко минути няма да навредят.
— Това е традиция! – спори мама, но все пак оставя Кейт да я изведе. Усмихвам се леко. Няма нищо традиционно във връзката ми с Джеси. – Каква е тази синина на гърдите му? – чувам мама да пита, докато я избутват от стаята.
Вратата се затваря и ние оставаме вперили поглед един в друг. Никой от нас не казва нищо дълго време. Аз само го изпивам с поглед – всеки добре оформен мускул, всеки съвършен сантиметър чиста красота.
Най-накрая той проговаря:
— Не искам да откъсна поглед от тялото ти.
— Така ли?
Леко поклаща глава.
— Ще открия дантела, нали?
Кимвам.
— Бяла дантела?
— Слонова кост.
Гърдите му леко се издуват.
— И си по-висока, значи си обула токчета.
Отново кимвам. Би могло да е опасно за косата, за грима и за бельото ми, ако тези очи се отклонят от лицето ми. Би могло да е опасно и за точното разписание на сватбата. Очаквам Теса всеки момент да се качи тук, горе, за да провери дали съм готова, а после да ме уведоми колко стъпки има до лятната стая и колко време ще ми отнеме да стигна там.
Джеси примигва няколко пъти и знам, че никога не би могъл да устои на желанието да ме огледа. Той просто има по-добър контрол от мен, но би било добре аз също да се овладея. Капки пот се стичат от челото му, по врата и по солидните гърди, проблясват по пътя си надолу по корема му и изчезват в колана на шортите му. Размърдвам се, когато очите му се откъсват от моите и лениво се плъзгат надолу по тялото ми. Гърдите му започват да се издигат по-силно, докато погледът му прави своето пътешествие. Цялата тръпна. Искам да овладея реакцията на тялото си към неговото съвършенство, но в същото време искам Джеси да ме обладае тук и сега.
— Ти току-що прегази майка ми – опитвам се да скрия желанието в гласа си, но – както винаги – се провалям ужасно. Невъзможно е да устоя на този мъж, особено когато ме гледа така и когато в очите му виждам одобрение.
Тръгвам преди него. Пресичам бавно стаята и спирам близо до покритото му с пот тяло, после отмествам поглед към сочните му устни. Дишането му се учестява, а гърдите му се повдигат така, че почти забърсват моите.
— Тя беше на пътя ми – казва тихо и усещам дъха му.
— Това е лош късмет. Не трябва да ме виждаш преди сватбата ни.
— Спри ме! – Навежда леко глава и устните му леко докосват моите, но той не пипа тялото ми. – Липсваше ми.
— Минаха едва дванайсет часа – гласът ми е дрезгав и подканящ, въпреки че знам, че не трябва да го насърчавам да ме докосва, когато Джеси е целият в пот, а аз стоя в дантела с цвят на слонова кост и с идеални грим и прическа.
— Прекалено дълго. – Прокарва бавно език по долната ми устна и това ме кара да издам тих стон. Започвам веднага да се боря с естествения порив да сграбча големите му рамене. – Пила си – обвинява ме тихо.
— Една глътка. – Той е като хрътка. – Не бива да правим това.
— Не може да изглеждаш фантастично и да казваш такива неща, Ава. – Устните му се притискат към моите, езикът му търси вход и насърчава устните ми да се разтворят и да го приема в устата си. Топлината му прогонва всички досегашни нерви за това къде се намираме. Всичко е забравено, докато той ме завладява, но все пак задържа ръцете си. Езиците ни, които се усукват един в друг, са единственият допир между нас, но той е така всепоглъщащ. Сетивата ми са наситени, не мога да мисля, а тялото ми копнее за него, но Джеси поддържа бавните и плавни движения на езика си, като го издърпва, за да подразни устните ми, а после го пъхва обратно в устата ми. Стена от деликатния му ритъм и неизбежният гръм се спускат между бедрата ми, докато Джеси ме боготвори нежно.
— Джеси, ще закъснеем за нашата сватба. – Трябва да спрем, преди той да ме отведе до по-големи висини. Или пък аз него.
— Не ми казвай да спра да те целувам, Ава! – Захапва долната ми устна и бавно я прокарва между зъбите си. – Никога не ми казвай да спра да те целувам! – Бавно се отпуска на колене, хваща ръцете ми и ме дръпва надолу. Изритвам обувките си и заставам до него. Той наблюдава дълго как палецът му прави кръгове по ръцете ми и накрая вдига прекрасните си зелени очи към моите.