— Разкарайте се, всички! – реве Джеси.
Дан излиза напред.
— Мислиш ли, че ще я оставя с теб? – смее се. Моля се Дан само да млъкне, защото след това, на което бях свидетел, няма никакво съмнение, че Джеси ще унищожи брат ми. Обръщам се бавно към Кейт с молба за помощ, изписана на лицето ми, но тя мълчи със стиснати устни. Останалите хвърлят погледи от Дан към Джеси. Видели са откачения Джеси. Няма да помогнат.
Джеси хваща лакътя ми и насочва свирепия си поглед към Дан.
— Нямаш нищо против да отведа жена си у дома, нали? – Това е заявление, не въпрос.
— Всъщност имам. – Дан няма да отстъпи. Виждам го в стоманения блясък на тъмните му очи.
— Дан, всичко е наред. Добре съм. Просто си върви! – Обръщам се към останалите от групата. – Всички вие, моля ви, просто си вървете!
Но никой не прави първата крачка.
Натискът на Джеси върху ръката ми се усилва.
— Какво мислите, че ще направя, мамка му? – изревава. – Тази жена е шибаният ми живот!
Трепвам от свирепото му изявление, както и другите, включително Дан. Ако съм неговият живот, тогава къде е бил през последните четири дни? Защо ме облада, сякаш не съм нещо повече от предмет? И защо беше сложил ръка на онази жена в бара? Изтръгвам ръката си от него и отстъпвам. Поглеждам бързо към приятелката си. Не съм сигурна защо – напътствие може би, защото не знам какво да правя. Тя едва забележимо поклаща глава. Това значи: „не започвай да спориш”. Едната ми същност, която обича да спори, крещи: „не го оставяй да те излага”, а разумната ми същност припява: „не се излагай сама”.
Кейт ме насърчава, като ме гледа успокоително, и аз отивам при нея, докато дърпам ръба на роклята си надолу. Глупаво или не, в един последен акт на неподчинение грабвам виното й и го пресушавам.
— Ава! – опитва се тя да ме спре, но вече имам мисия.
— Ще се видим по-късно – казвам и грабвам чантичката си от другата й ръка, после се обръщам към Джеси. Устната му е извита предупредително, но изобщо не ми пука. Всичко, което той направи тази вечер, се повтаря в главата ми и с всяко повторение се ядосвам все повече. – Не си прави труда да ме следваш!
Той поглежда към мен. Яростта в изражението му е повече от видна. Надявам се моят гняв също да е явен, но в случай че не е, му хвърлям отвратен поглед, след това го избутвам и минавам покрай него. Използвам цялата си концентрация, за да не се олюлявам. Не трябваше да пия това вино, и то не само по една причина.
Случайно стъпвам на пътя, за да махна на такси, но дори не успявам да вдигна ръката си.
— Не стъпвай на шибания път! – ръмжи той и ме метва през рамо. – Глупава жена!
— Мамка му, Джеси! – Отнесена съм обратно на тротоара. – Свали ме долу!
— Няма.
— Джеси, боли ме.
Сваля ме веднага и зелените му очи тревожно пробягват по цялото ми тяло.
— Ранена ли си? Къде?
Удрям с длан по гърдите си.
— Само тук! – крещя в лицето му.
Той се присвива, но после повтаря същото изпълнение, като тупва собствените си гърди през окървавената риза.
— Добре дошла в шибания клуб, Ава! – изревава.
Трепвам от силата на гласа му, после се обръщам леко пияна и отпрашвам напред.
— Колата е в тази посока – крещи той след мен. Спирам и внимателно изпълнявам кръгом, после тръгвам в обратната посока. Няма смисъл да се опитвам да се измъкна. Пийнала съм, а той е решителен. – Не харесвам роклята ти – чувам го да ръмжи зад мен.
— Аз я харесвам – сопвам се и продължавам.
— И защо? – Той ме настига. Не е трудно. Аз съм пияна и на токчета.
Спирам и се обръщам към него.
— Защото знаех, че ти няма да я харесаш – крещя и привличам вниманието на преминаващите.
— Права си – крещейки, ми отговаря.
— Добре! Това ли е единствената причина да си ядосан, или защото съм пияна, или защото целунах друг мъж?
— Всичко изброено, но целуването на друг мъж обира шибаното злато! – Трепери от яд.
— Ръката ти беше на задника на онази жена!
— Знам. – Гледа ме свирепо, аз също го гледам свирепо.
— Защо? Омръзна ти да си само с една жена ли? – крясвам, но се напрягам. Оглеждам се, за да видя кой е чул скандала. С облекчение виждам, че всичките ни приятели са напуснали сцената. Можех да го порицая за неговата властност или за ревността му, но не, избрах сексуалния му флирт.
Джеси присвива зелените си очи и устните му оформят права линия.
— Ти сама си го поиска, жено.
— Аз? Как?
— Ти ме напусна! Обеща никога да не ме напускаш!
Стоим един срещу друг, взираме се един в друг като двойка обикалящи се вълци и никой от нас не отстъпва. И двамата имаме причина да се оплакваме. Разбира се, моята е по-важна, но не съм готова да стоя по средата на улицата цяла нощ само за да го доказвам. Не съм упорита колкото него.